Операцията за поставяне на единичен имплант е лека микрохирургична манипулация в амбулаторни условия, под местна упойка. Самата процедура е безболезнена, а при единичен имплант самата операция трае около 30 – 40 минути (престоят в кабинета е средно около 40 мин. до 1 час). Преди нея винаги се прави 3D томография, а лечението се подпомага от антибиотична подготовка. Тук е описано всичко — от планирането до възможните усложнения и противопоказания.
Как се планира позицията на импланта?
Протетични шаблони, хирургични водачи, компютърно водена имплантология.
Съвременното имплантологично лечение е изключително прецизна и предвидима процедура. При протетично водената имплантология правилната позиция на импланта в костта е от изключителна важност за успеха на лечението. Затова преди поставянето на имплант винаги е необходимо да се направи 3D – CBCT (конично лъчева томография), която позволява да видим челюстната кост и всички нейни структури като 3D образ. В днешно време поставянето на импланти без 3D изследване е проява на изключителна смелост, граничеща с безразсъдство.
С помощта на съвременни софтуери за дигитално планиране разполагаме със специални библиотеки с дигитални образи на имплантите в реален размер. Можем да ги поставим виртуално в образа от 3D скенера и така да намерим най-благоприятната позиция за импланта.
С 3D принтер можем да изпринтираме индивидуален хирургичен водач, който да използваме по време на операцията. Той представлява специална шина, която се поставя точно върху наличните зъби. В областта, в която ще имплантираме, има специален отвор, който ни води при пробиването на костта до триизмерната позиция на импланта, определена на скенера.
Така се избягват погрешното позициониране и вероятността от засягане на важни структури, която съществува при слагане на имплант без водач. Компютърно водената имплантология прави лечението много по-сигурно и предвидимо и намалява до минимум риска от проблеми в последващия етап на протезиране.
Каква е антибиотичната подготовка преди операцията?
От изключителна важност за успешното протичане на лечението в етапа на поставяне на импланта е така наречената антибиотична защита. Изписваме специална комбинация от антибиотици, витамини, пробиотици и други помощни лекарства, които се пият по специална схема от предходния ден преди операцията и поне 7 дни след нея.
Така се избягва възможността от възникване на възпалителни процеси при слагането на импланта и до заздравяването на оперативната рана. При пациенти, които по някаква причина отказват да приемат антибиотици или не са им изписани, се наблюдава голяма честота на възпалителни усложнения, по-тежко протичане на възстановителния период и по-лоша дългосрочна преживяемост на имплантите.
Как протича процедурата по имплантиране?
Процедурата по имплантиране на единичен имплант е лека микрохирургична манипулация и се прави в амбулаторни условия. Самата процедура е безболезнена и по думите на пациентите понякога е по-лека дори от нормално вадене на зъб.
Прави се под местна упойка, която е напълно достатъчна, за да не се изпитва никаква болка. Използването на обща упойка при поставяне на импланти е индицирано само при пациенти с увреждания на организма, когато самите те са неконтролируеми. Във всички други случаи предлагането и използването на обща упойка е нежелателно заради множеството вредни за организма ефекти и рисковете за здравето.
След като упойката подейства, процедурата се разделя на 3 етапа.
Етап 1: отваряне на венеца
Прави се малък разрез с размери само няколко милиметра в зоната между двата зъба, където ще се постави имплантът. След това със специални инструменти венецът се отваря леко, колкото да се види повърхността на костта, в която ще се постави имплантът. Този етап обикновено отнема не повече от 10 минути.
Етап 2: остеотомия и завиване на импланта
Създава се остеотомията (дупката за импланта) и имплантът се завива в костта. Това става със специално калибрирани фрези или с новите Versah-фрези, като последователно се използват различни по дебелина размери до достигане на размера за импланта.
След като е оформена остеотомията, имплантът се изважда от стерилната си опаковка и бавно се завърта в костта. Със специален ултразвуков уред се измерва първичната стабилност (колко здраво е завъртян в костта) и се взема решение дали да се зашие под венеца, или да се постави сулкусформер, за да се спести втората оперативна интервенция по разкриването му. Този етап обикновено отнема 15 – 20 минути.
Етап 3: зашиване
Това е последният етап и има за цел да покрие импланта и да осигури безпрепятственото му заздравяване. Прави се със специални изключително тънки микроконци, използвани и при очни операции. Така раната се затваря плътно и оздравяването е безпрепятствено. Този етап отнема обикновено около 10 минути.
Колко време отнема и колко струва поставянето на имплант?
Процедурата по поставяне на единичен имплант е изключително кратка — понякога отнема по-малко време, отколкото направата на дълбок кариес. Самата операция трае около 30 – 40 минути, а средно необходимият престой в кабинета е около 40 мин. до 1 час.
- 2 импланта един до друг — отново около час;
- импланти в 2 различни зони, например горна и долна челюст — около 1 час и 30 мин.;
- 6 и повече импланта — средно около 3 часа.
Поставянето на имплант Zimmer струва 900 – 1000 €, а на имплант BTK — от 600 €. Цената е само за поставянето на импланта; надстройката и коронката се заплащат отделно според материала и вида на короната. Всички цени са в Ценоразписа.
Как минава следоперативният период?
Поставянето на зъбен имплант е микрохирургична процедура и възстановителният период е лек. Пациентите са напълно работоспособни след такава манипулация.
Обикновено след операцията съветваме пациентът да изпие 1 обезболяващо, преди да го е пуснала упойката. Така при някои пациенти няма никакви болкови усещания след поставянето на импланта, а при други те са минимални. Наличието на сериозна болка след имплантиране говори за проблем или за много груба манипулация.
До 3-тия ден след операцията, но само при някои пациенти, може да се появи оток на бузата в областта на импланта. От 4-ти ден нататък той започва да спада и до 7 – 10-ти ден е напълно изчезнал.
Препоръчва се контролен преглед на деня след имплантирането, за да се види състоянието на конците и при нужда да се поставят допълнителни шевове. След поставяне на имплант пациентите получават специални писмени инструкции за миенето на зъбите, пазенето на оперативната рана и действията, които подпомагат правилното и бързо заздравяване.
Какви усложнения са възможни след имплантиране?
След имплантиране са възможни два вида усложнения — ранни и късни.
Ранните в повечето случаи са свързани с недобро планиране (без 3D) и невнимателно поставяне на имплантите. Те представляват засягане на определени анатомични обекти в челюстта, какъвто е нервът, осигуряващ сетивните усещания в долната челюст. Възможни са и ранни възпалителни усложнения при пациенти, които не спазват инструкциите след имплантиране, не приемат изписаните антибиотици, пушат или неглижират инструкциите за орална хигиена.
Късните усложнения обикновено са свързани със счупване на импланта или с периимплантит.
Счупването на имплант е рядко явление. Обикновено се наблюдава при ниския и средния клас импланти, където не се използват висок клас титаниеви сплави. Може да се наблюдава и при високия клас при неправилно планиране на протетичната конструкция.
Какво е периимплантит?
По-честото късно усложнение е развитието на периимплантит. Това е инфектиране и стопяване на околоимплантната кост, водещо до разклащане и падане на импланта — аналогично на пародонтита.
Периимплантитът е бактериално обусловено заболяване около имплантите. Може да се развие както в ранната предпротетична фаза (преди да е поставена короната върху импланта) вследствие на инфектиране на повърхността на импланта, така и във фазата след протезиране вследствие на задържане на плака. Задържането на плака след протезирането може да се дължи на недобра изработка на протезните конструкции (наличие на ръбчета) или на непочистване от страна на пациента.
Специфичното при периимплантита е, че веднъж възникнал, се лекува и повлиява много трудно, и затова е най-честата причина за загубата на импланти.
Как точно се случва периимплантитът?
При непочистена зъбна плака в областта около имплантната корона се получава възпаление на венеца вследствие на бактериите в плаката. Венецът е основната структура, която защитава импланта от вредните фактори в устната кухина. Когато е възпален, бактерии навлизат към самия имплант. Ако се почисти добре около короната, възпалението се овладява, венецът се възстановява и няма последствия.
Ако обаче пациентът продължи да не почиства, възпалението прогресира и се прехвърля върху костта. Това води до стопяване на костта и оголване на началната част на импланта. Повърхността на импланта е микронаграпавена, за да могат костните клетки да се прикрепят към нея. Тези микрограпавини са изключително подходящи за задържане на бактерии и веднъж инфектирана, повърхността на импланта не може лесно да бъде почистена. Оттук нататък загубата на импланта в по-кратък или по-дълъг срок е сигурна.
В началните стадии на периимплантит инфектираната повърхност е малка. С помощта на силни антибиотици, специално почистване, покриване на импланта с костозаместител и затваряне отново под венеца е възможно процесът да се овладее и имплантът да се спаси.
В заключение: периимплантитът, а не отхвърлянето, е основната причина за проблеми с имплантите и се дължи основно на недобра хигиена.
Кога имплантът е противопоказан?
Лоша хигиена
Основното противопоказание за имплантологично лечение е лошата хигиена. Тя води до развитието на периимплантит (грешно наричан отхвърляне на импланта). Пациентите, желаещи импланти, трябва да знаят, че перфектното почистване на конструкциите е изцяло тяхна лична отговорност и задължение. При пациенти с недобро почистване успеваемостта на лечението е по-ниска, отколкото при пациенти с добра хигиена.
Тютюнопушене
Другото сериозно противопоказание е тютюнопушенето. Само по себе си пушенето не вреди на импланта, но много сериозно вреди на венеца, а той е основната защита на костта и импланта. При пушачите цигареният дим свива микрокръвоносните съдове на венеца и нарушава кръвоснабдяването. Това силно намалява защитните му способности и той не може да се противопостави на бактериалното навлизане. Затова пушачите са много предразположени към развитие на периимплантит и в двата периода на имплантологичното лечение.
В първите 4 – 5 дни непосредствено след поставянето на импланта е желателно да не се пуши, защото цигареният дим изсушава ръбовете на оперативната рана, намалява кръвотока в зоната и така забавя оздравяването на венеца. Това води до висок риск от инфектиране на импланта.
В дългосрочен план тютюнопушенето е сериозен проблем, когато е комбинирано с лоша хигиена. Натрупаната плака е резервоар за бактерии, а пушенето пречи на организма да се защитава от тях. При пушачи с отлична хигиена успеваемостта е добра — микробното число е ниско, венците са спокойни и може да бъде проведено имплантологично лечение.
Диабет
При пациентите с диабет отново са сериозно намалени защитните сили на организма, включително тези на венеца, и той е податлив на възпаление. Оздравителните процеси са бавни и трудни, а имплантите са с повишен риск от инфектиране и развитие на периимплантит заради бавното затваряне на раните.
Все пак диабетът не е абсолютно противопоказание. При по-леките случаи с перфектна хигиена, без тютюнопушене и с много добър контрол на кръвната захар, чиито стойности да не надминават 7, би могло да се проведе имплантологично лечение.
Остеопороза
Остеопорозата не е директно противопоказание за поставяне на зъбни импланти. Според някои клинични изследвания успеваемостта е еднаква при пациенти със и без остеопороза. Трябва обаче да се подхожда с определено внимание при планирането и извършването на лечението заради по-чупливата костна структура.
Добре е да се предвидят малко по-дълги периоди на остеоинтеграция, постепенно натоварване и внимание при създаването на остеотомията и при поставянето на импланта. При остеопороза е препоръчително имплантите да са равномерно разпределени в челюстта и повече на брой, за да се разпредели равномерно дъвкателното натоварване по цялата челюст.
Пациентите с доказана остеопороза на челюстите следва да избягват „Всичко върху 4 импланта“, но вариантите върху 6 или дори 8 са благоприятни поради липсата на висящи тела.
Често задавани въпроси
Боли ли поставянето на имплант?
Процедурата е безболезнена и по думите на пациентите понякога е по-лека дори от нормално вадене на зъб. Прави се под местна упойка, която е напълно достатъчна да не се изпитва никаква болка.
Колко време отнема поставянето на имплант?
При единичен имплант самата операция трае около 30 – 40 минути, а престоят в кабинета е средно около 40 мин. до 1 час. При 2 импланта един до друг — около час, при импланти в 2 различни зони — около 1 час и 30 мин., а при 6 и повече — около 3 часа.
Защо е нужна 3D томография преди имплант?
3D CBCT показва челюстната кост и всички нейни структури като 3D образ и позволява да се планира най-благоприятната позиция на импланта. Поставянето на импланти без 3D изследване граничи с безразсъдство.
Какво е периимплантит?
Бактериално обусловено заболяване около имплантите — инфектиране и стопяване на околоимплантната кост, което води до разклащане и падане на импланта. Основно се дължи на недобра хигиена и е най-честата причина за загуба на импланти.
Кога имплантът е противопоказан?
Основното противопоказание е лошата хигиена, следвано от тютюнопушенето. Диабетът и остеопорозата не са абсолютни противопоказания, но изискват повишено внимание при планирането и лечението.