Колко кост има в челюстта, определя как ще бъде поставен имплантът. При достатъчен обем кост операцията е технически лесна и бърза. При недостатъчен обем има решения — синуслифт в горната челюст, костозаместване с мембрани, Versah фрези при тънка кост и къси импланти при малка височина. По-долу е описано кога какво прилагаме.
Как процедираме при достатъчен обем кост?
Процедурата по поставянето на имплант при достатъчен обем кост е технически лесна и бърза. Имплантът се поставя в най-благоприятната за протезиране позиция — тази, която съвпада с позицията на корените на извадения зъб и заема неговото анатомично място в челюстта.
При Пациентите с такава кост оперативната рана, вследствие на отварянето на венеца, е малка и дискомфортът е минимален. Понякога дори няма нужда от прием на обезболяващи след операцията. При спазване на специфичните инструкции след имплантиране от страна на Пациента заздравителният процес минава гладко и имплантът е заобиколен отвсякъде от достатъчно количество кост.
Във втория етап — протезирането — благоприятната протетична позиция на импланта позволява използването на стандартни надстройки, което води и до по-ниска цена на протезирането.
Какво правим при достатъчен обем кост, но неблагоприятна позиция на импланта?
В много от случаите наличната кост е достатъчна като обем, но позицията на импланта в нея не е протетично правилна заради самата анатомия на костта. Тогава имплантът е наклонен, но това не е проблем за функционирането и дълготрайността му.
Процедурата по имплантиране протича по същия начин, но се използват специални 3D-принтирани водачи, които да ни окажат желаната позиция. Оперативните разрези, следоперативният дискомфорт и възстановяването не се различават от стандартните.
Разликата е във втората фаза — протезирането. Според наклона се ползват:
- специални ъглови надстройки, които могат да коригират наклонявания от 15 до 30 градуса;
- Multi Unit абътмънти — двучастови надстройки, които позволяват изработването на завинтващи се корони; могат да се използват при няколко наклонени импланта;
- индивидуални надстройки — правят се чрез специална CAD/CAM технология и са специфични по форма и големина за конкретния зъб; могат да се изработват и от цирконий при предни зъби или по-високи естетични изисквания.
Така при наклонените импланти се постига изправяне на посоката им и зъбът отново заема най-добрата протетична позиция. Това осигурява максимално правилно функциониране и самопочистване на комплекса имплант–зъб.
Какво правим при недостатъчен обем кост в горната челюст?
Много честа находка при планиране на импланти в горната челюст е липсата на кост в областта на задните зъби заради горночелюстния синус над тях. Тогава стои дилемата дали да се поставят импланти встрани от синуса с неблагоприятна протетична позиция, или да се направи костозаместване в синуса — така нареченият синуслифт.
Според концепцията за протетично водената имплантология най-добрият вариант е имплантите да са в добра протетична позиция. Това налага костозаместване в синуса, което е от 2 основни вида — латерален и крестален.
Латерален синуслифт
Латералният синуслифт е отделна костозаместителна операция и се прави, когато има по-малко от 4 мм кост под синуса. В синуса се поставя изкуствена кост и се оставя около 6 месеца да се интегрира. След това в така създадената кост имплантите се поставят в благоприятна протетична позиция и процедурата минава благоприятно и леко за Пациента.
Крестален синуслифт
Кресталният синуслифт е по-често използван и много по-лек за Пациента, защото не се усеща като отделна процедура. Костта в синуса се поставя през дупката за импланта, без да се отваря самият синус, и веднага след това се поставя имплантът — това спестява на Пациента 6 месеца време.
Едно от най-новите открития в имплантологията са Versah фрезите, които се използват при крестален синуслифт. Основната им идея е, че не режат костта, а я огъват и преместват. Така тя се повдига над синуса в рамките на няколко мм, без да са необходими костозаместител и навлизане в синуса.
Какво е костозаместване (водена костна регенерация, GBR)?
Когато има изваден зъб или недостатъчен обем кост в областите извън синуса, а е нужно да се постави имплант, се налага аугментация — така нареченото костозаместване. То е отделна операция, която подготвя костта за имплантиране. Обикновено се прави след изваждане на зъби с възпалителни процеси (кисти, грануломи), довели до стопяване на костта около зъба. Така се стремим да запазим обема на наличната кост, която иначе би се стопила вследствие на възпалителния и оздравителния процес.
Процедурата по водена костна регенерация се прави между 20-ия и 25-ия ден след ваденето на зъба. Това изчакване е необходимо, защото костта около извадения зъб е възпалена и поставянето на костозаместител в този момент би довело до инфектирането и отхвърлянето му. Другото предимство на отложената костна регенерация е, че междувременно, за 10 – 20 дни, се образува венец в областта на премахнатия зъб, което после осигурява достатъчно меки тъкани, за да се покрият костозаместителите и мембраните. Когато няма възпаление в челюстта, костозаместителните процедури могат да се проведат веднага.
След процедура по аугментация е необходим период на изчакване между 4 и 6 месеца (в зависимост от вида на използвания костозаместител), преди да се постави имплантът.
Костозаместване при самото поставяне на импланта
Много често се налага костозаместване и при самото поставяне на импланта. В много от случаите след вадене на зъб костта е неравна — при поставянето на импланта обикновено едната му страна е в костта, а от другата костта не достига с милиметър. За да се създадат максимално добри условия за успешно имплантологично лечение, е добре да се направи локално костозаместване около импланта. Преди зашиването на венеца се слага костозаместител, който се покрива с мембрана.
Какво са костозаместителите и мембраните и защо са важни?
Костозаместителите и мембраните са не по-малко важни от самия имплант за успеха на имплантологичното лечение.
Костозаместители
Костозаместителите са частици, които се използват за възстановяване на изгубен обем кост. Представляват костен или синтетичен материал с определена форма и големина. Те са неживи материали, които нямат органични съставки. Служат като скеле, по което клетките на организма образуват собствена кост на мястото, където вече я няма. Това става чрез сложен процес на остеоинтеграция, който протича в костозаместителя и води до изграждане на нова кост.
Костозаместителите биват 3 основни вида, всеки със свои предимства и недостатъци:
- Човешки — най-пълно се превръщат в естествена кост и се приемат от организма най-добре и най-бързо. Най-скъпи са, поради трудния процес на добиване.
- Животински — с междинни качества между другите два типа.
- Синтетични (изкуствени) — хидроксилапатитни неорганични частици. Най-евтини са, но с най-лошо качество на образуваната кост. Единственото им предимство е, че не се разграждат от организма и обемът на изградената кост се запазва в най-голяма степен.
Изборът зависи от конкретния Пациент и състоянието на костта, зоната и обема на костозаместването. Ние предпочитаме да използваме висок клас човешки костозаместител, който дава най-добри резултати.
Мембрани
Мембраните също биват няколко вида — перикардни, колагенови, титаниеви и комбинирани. Те са от изключителна важност за успеха на костозаместителните процедури. Основната им роля е да разделят костозаместителя от венеца. Това е необходимо, защото образуването на костна тъкан трае между 4 и 6 месеца, а образуването на венец — между 10 и 20 дни. Ако костозаместителят остане под венеца непокрит с мембрана, по-бързите клетки на венечната тъкан навлизат в него и вместо кост там се образува венец, а костозаместването не е напълно успешно.
Освен да предпазват костозаместителя от по-бързите растежни клетки във венеца, мембраните трябва да пропускат кръвта и хранителните вещества, идващи по кръвоносните съдове към него. Това свойство — и да предпазват, и да пропускат — им придава ключова роля в осигуряването на необходимата кост за успешно имплантологично лечение.
Важен момент е стабилизирането на мембраната под венеца: тя трябва да е неподвижна, за да протече правилно образуването на кост. Такива са титаниевите и хибридните мембрани. Основното им предимство е, че много добре стабилизират костозаместителя. Недостатъците им са високата цена и нарушеното хранене на венеца, водещо до по-трудно заздравяване. Понякога за стабилизиране на мембраните към костта се използват и титаниеви микропинове — микро костни пирони, особено полезни при големи костозамествания.
Какво правим при тънка кост?
Дебелината на костта също е важна при поставянето на импланти. Има случаи, при които след изваждане на зъба наличната кост има достатъчна височина, но остава тънка и остра. Това е проблем, тъй като няма достатъчно кост в хоризонтална посока, за да се постави желаният размер имплант.
В областта на предните зъби могат да се използват специални тънки импланти, но в областта на задните е необходим по-голям размер, за да устоят на дъвкателното натоварване. Тогава използваме Versah фрезите, с които разтваряме костта дотолкова, че да се постави необходимият размер имплант. В много от случаите разтварянето на костта е комбинирано с костозаместителна процедура, за да се осигури достатъчна дебелина от поне 1.5 мм на слоя кост около стените на импланта.
С помощта на тези фрези Пациентите не изпитват дискомфорт и не е необходимо да изчакват 6 месеца за интегриране на костозаместителите, както когато костозаместването се прави в отделно посещение преди имплантирането.
Какво правим при недостатъчна височина на костта?
Най-големият проблем за имплантологичното лечение е, когато в обеззъбен участък няма достатъчна височина на костта — това обикновено са трудни и неглижирани случаи. Тогава има 2 варианта:
- конвенционално протезиране с мостови конструкции или със снемаеми протези;
- ако Пациентът е силно мотивиран и иска имплантологично лечение — къси импланти. Това е специално разработено ново поколение импланти с размери съответно 5 – 6 мм (при дължина на стандартните импланти 8 – 16 мм, най-често 10 – 12 мм). Те са осезаемо по-дебели от стандартните и за тях е необходима широка кост.
Дори за случаите с крайно малко налична кост има начини да се проведе имплантологично лечение, но е по-трудно, по-дълго и има по-голяма вероятност от проблеми впоследствие.
Колко струва костозаместването?
Костозаместването струва 600 – 800 €. Всички цени са в Ценоразписа.
Често задавани въпроси
Какво е синуслифт и кога се налага?
Костозаместване в синуса при липса на кост в областта на задните зъби в горната челюст. Латералният е отделна операция при по-малко от 4 мм кост под синуса — имплантът се поставя след около 6 месеца. Кресталният се прави през дупката за импланта и имплантът се поставя веднага, което спестява 6 месеца.
Колко се чака след костозаместване, преди да се постави имплант?
Между 4 и 6 месеца, в зависимост от вида на използвания костозаместител.
Защо костозаместването след вадене на зъб се прави между 20-ия и 25-ия ден?
Костта около извадения зъб е възпалена и костозаместител в този момент би се инфектирал и отхвърлил. Междувременно, за 10 – 20 дни, се образува и венец, който после покрива костозаместителите и мембраните.
Какви видове костозаместители има?
Човешки, животински и синтетични. Предпочитаме висок клас човешки костозаместител, който дава най-добри резултати.
Какво правим при тънка или ниска кост?
При тънка кост използваме Versah фрезите, често заедно с костозаместване, за да остане поне 1.5 мм кост около стените на импланта. При малка височина се използват къси импланти от 5 – 6 мм, за които е нужна широка кост.