Зъбният имплант може да се постави в различни срокове след изваждането на зъба: стандартно (6 месеца след изваждането), ранно отложено (около 20 – 24 дни след изваждане на инфектиран зъб) или имедиатно (веднага). В кабинета прилагаме основно стандартно и ранно отложено имплантиране.
Какви типове имплантиране има?
Поставянето на импланти може да се извърши в различни срокове след екстракцията на зъб или зъби. Различаваме четири типа: стандартно, отложено (ранно и късно), имедиатно и имедиатно с имедиатно натоварване.
Какво е стандартно имплантиране?
Стандартното имплантиране е класическият метод. При него операцията по поставянето на импланта става 6 месеца след изваждането на зъба.
За толкова време венецът и костта на мястото на извадения зъб са се възстановили напълно, условията са възможно най-благоприятни, манипулацията протича сигурно и предвидимо, а възстановителният период за пациента е лек. Това се дължи на много малкия разрез на венеца — обикновено не повече от 10 – 12 мм и то само в областта между двата липсващи зъба.
Пациентите на другия ден след операцията в повечето случаи ни съобщават, че поставянето на импланта им е минало по-леко и безболезнено, отколкото самото вадене на зъба. Единственият недостатък е, че времето за възстановяване на зъба — от изваждането му до постоянната корона — е около 1 година, но пък рискът от проблеми и отхвърляне на импланта е минимален.
Закрито и открито имплантиране
Стандартното имплантиране може да бъде от 2 основни вида — закрито и открито:
- Закрито — върху импланта се поставя покривен винт и венецът се зашива плътно върху него, като изцяло го покрива.
- Открито — върху импланта се поставя сулкусформер (специална гладка надстройка), около която се зашива венецът, но сулкусформерът остава да се вижда над него. Така се осигурява директен достъп до импланта и не е необходима втората хирургична манипулация по разкриването му.
Откритото имплантиране е приложимо при пациенти с хубава кост, отлична орална хигиена и без вредни навици като тютюнопушене.
Какво е отложено имплантиране?
Следващият тип е отложеното имплантиране. То бива ранно и късно.
Ранно отложено имплантиране
Прилага се, когато се извади инфектиран зъб, но има достатъчно кост и може да се сложи имплант. В такива случаи обаче не трябва да се бърза: костта около инфектирания зъб също е инфектирана и са необходими около 20 – 24 дни, за да се изчисти инфекцията. След това можем да пристъпим към имплантиране.
При този тип имплантиране обикновено е необходимо да се добави кост отстрани около импланта, за да се запълнят дефектите в костта вследствие на ваденето. Венецът е успял да се възстанови и това осигурява добри условия за затваряне на оперативната рана. Така се постига успеваемост на имплантирането и комфорт на пациента в следоперативния период, аналогичен на този при стандартното имплантиране.
Недостатък на метода е малко по-скъпата манипулация, заради необходимостта от костозаместители. За сметка на това лечението се случва за приблизително половината от времето, необходимо при стандартното.
Късно отложено имплантиране
Използва се при по-големи инфекции в челюстите, но е близко до стандартното.
Какво е имедиатно имплантиране?
Третият тип е имедиатното имплантиране. Прилага се основно при счупени зъби или останали корени в костта, при които пациентите реагират веднага. В този случай няма инфекция в костта и е възможно имплантът да се постави веднага.
След изваждането на зъба имплантът се поставя в дупката, останала в костта от корена на зъба. Важно условие е той да може да се стабилизира и прикрепи към стените или основата на алвеолата. Луфтовете около импланта се уплътняват с костозаместител, а такъв се натрупва и около него. След това се поставя мембрана, която да отдели костозаместителя от венеца.
Специфичното при имедиатното имплантиране е, че има недостиг на венец, с който да се затвори раната, останала след ваденето на зъба. Това налага малко по-специфични хирургични техники, за да се осигури венец, който да покрие костозаместителя и мембраната.
Имедиатното имплантиране е по-трудоемко откъм хирургична техника, но ако е извършено при правилните индикации и пациентът спазва изрично изискванията за следоперативна грижа за раната, резултатът е отличен. Предимствата са пълното запазване на челюстната кост и намаляване на периода на изчакване с 6 месеца.
Какво е имедиатно имплантиране с имедиатно натоварване?
Четвъртият тип е имедиатно имплантиране с имедиатно натоварване. То е рискова методика, която е оправдана само при поставяне на единичен имплант или при цялостно възстановяване с мостови конструкции върху минимум 6 импланта, и то само в долна челюст.
Единичен имплант
Когато се поставя имедиатно единичен имплант и има възможност да се постави и короната, тя се поставя веднага в момента на операцията и заедно с шевовете помага за затварянето на раната. При единични зъби тази конструкция не трябва да се използва по никакъв начин за хранене в рамките на поне 4 месеца, тъй като това може да доведе до микродвижения в импланта и да не позволи неговото интегриране. Методиката обикновено се използва при пациенти със здрава кост, които са изключително стриктни в спазването на следоперативните инструкции.
Напълно обеззъбени челюсти
Другата група пациенти, при които можем да си позволим имедиатно натоварване, са пациентите с изцяло обеззъбени челюсти, при които се поставят 6 или 8 импланта, а върху тях винтово се фиксира неснемаем мост. Имплантите се поставят в челюстта, а на 4 – 7 ден след операцията, когато отоците на тъканите вече са намалели, се шинират с временна конструкция.
Важно е да се знае, че въпреки шинирането на имплантите в следващите 3 – 4 месеца трябва да се приема само мека храна. При опит за дъвчене на твърди храни могат да се появят микродвижения, а това би довело до отхвърляне на имплантите.
Предимството на методиката е, че на пациента му се поставят зъбите до седмица след имплантирането. Но тя зависи много от грижата на самия пациент за зъбите му и от точното спазване на инструкциите след имплантиране. При най-малкото неглижиране от страна на пациента се появяват проблеми.
Кои типове имплантиране прилагаме в кабинета?
Прилагаме основно стандартно и ранно отложено имплантиране, а понякога, когато условията са подходящи и пациентите са кооперативни, и имедиатно имплантиране.
Избягваме имедиатното натоварване, освен в случаи на цялостна рехабилитация на долна челюст с минимум 6 импланта. При случаи с 4 импланта предпочитаме да натоварим след приключване на процеса на остеоинтеграция. Така се избягва поемането на излишни рискове и пациентите се радват на безпроблемни импланти.
Колко струва имплантирането?
Поставянето на имплант Zimmer струва 900 – 1000 €, а на имплант BTK — от 600 €. Цената е само за поставянето на импланта; надстройката и коронката се заплащат отделно според материала и вида на короната. Всички цени са в Ценоразписа.
Често задавани въпроси
Кога се поставя имплант след изваждане на зъб?
Зависи от типа имплантиране: стандартно — 6 месеца след изваждането; ранно отложено — около 20 – 24 дни след изваждане на инфектиран зъб; имедиатно — веднага, в дупката от изваденото корен.
Кои видове имплантиране прилагате най-често?
Основно стандартно и ранно отложено имплантиране. Понякога, когато условията са подходящи и пациентите са кооперативни, и имедиатно. Избягваме имедиатното натоварване, освен при цялостна рехабилитация на долна челюст с минимум 6 импланта.
Каква е разликата между закрито и открито имплантиране?
При закритото върху импланта се поставя покривен винт и венецът се зашива плътно върху него. При откритото се поставя сулкусформер, който остава да се вижда над венеца, и не е нужна втората хирургична манипулация по разкриване.
Какво е предимството на имедиатното имплантиране?
Пълното запазване на челюстната кост и скъсяване на периода на изчакване с 6 месеца. Прилага се основно при счупени зъби или останали корени, при които няма инфекция в костта.
Може ли да се дъвче веднага след имплант с имедиатно натоварване?
Не. При единичен зъб конструкцията не бива да се използва за хранене поне 4 месеца, а при цялостно възстановяване в следващите 3 – 4 месеца се приема само мека храна, за да няма микродвижения, които водят до отхвърляне на имплантите.