Остеоинтеграцията е процесът, при който организмът „приема“ импланта — костните клетки се закрепват върху повърхността му. Протича на няколко етапа и завършва между 4-ия и 6-ия месец след поставянето, когато имплантът може да понася натоварването при дъвчене. По-долу са етапите и видовете имплантни повърхности и типове импланти.
Какво е остеоинтеграция?
Процесът на остеоинтеграция представлява така нареченото „приемане“ на импланта от организма. Това е изключително сложен процес, който протича на клетъчно ниво в костта, в която е поставен имплантът. Остеоинтеграцията е закрепването на клетките на костта върху повърхността на импланта. Протича на няколко етапа и е аналогична на зарастването на костта след счупване.
Какви са етапите на остеоинтеграцията?
Първи етап: непосредствено след поставянето
Етапът започва веднага след поставянето на импланта. Костните клетки около повърхността му са прерязани или смачкани и се задейства възстановителна реакция вследствие на наранените кръвоносни съдове.
В този момент имплантът е механично стабилен в костта, но с времето организмът започва да премахва увредените костни клетки около повърхността му. Този период продължава около 2 – 3 седмици и води до рязко намаляване на първичната стабилност на импланта в костта.
Втори етап: образуване на нови тъкани
Започва около 2 – 3 седмици след имплантирането и продължава до около месец – месец и половина. В този етап започва образуването на нови кръвоносни съдове, съединителна тъкан и начална мека костна тъкан.
Трети етап: узряване на костта
Започва около месец и половина след имплантирането и продължава до 4-ия – 6-ия месец. Образува се нова кост, която постепенно става все по-здрава — така нареченото узряване на костта. Когато този процес завърши, имплантът е остеоинтегриран и може да понася натоварванията при дъвчене.
Защо не бива да се бърза с натоварването на имплантите?
Познаването на биологичната страна на остеоинтеграцията показва защо е за предпочитане да не се бърза с натоварването на имплантите. Дори да има добро първоначално закотвяне (първична стабилност) на импланта в костта, около 2-рата – 3-тата седмица то вече е изгубено и имплантът може да бъде подвижен под действието на дъвкателните сили.
Най-малката подвижност на импланта в костта, преди да е остеоинтегрирал, би довело до непротичане на заздравителния процес и до отхвърляне на импланта. Това обаче не е истинско отхвърляне, а надценяване и непознаване на възможностите на организма от страна на клинициста или неспазване на следоперативните инструкции от страна на Пациента.
Какви видове повърхности на имплантите има?
Другият важен момент за добрата остеоинтеграция е повърхността на импланта — както като форма, така и като вид.
Резба на импланта
Съвременните импланти са винтови и имат резба, която е различна по големина и характер.
- Имплантите с едра резба са по-агресивни към костта. С тях се постига по-добра първична стабилност, тъй като по-големите витки на резбата се задържат по-стабилно в костта.
- Имплантите с по-ситна резба имат по-ниска първична стабилност, но са по-щадящи, а освен това са с по-здраво тяло на импланта поради по-големия му размер.
Изборът какъв имплант да се постави се прави от клинициста в зависимост от качествата на костта.
Сплав
Друга важна особеност освен дизайна на резбата е сплавта, от която е изработен имплантът. Има различни типове титаниеви сплави. Основната разлика между тях е качеството и здравината им. При ниските и средните класове имплантни системи се използват по-слаби и не толкова добри титаниеви сплави, което обикновено води до механични проблеми — например счупване на импланта.
Обработка на повърхността
Обработката на повърхността на импланта е от ключово значение за протичането на остеоинтеграцията. В миналото имплантите са имали гладка повърхност и големи витки на резбата, което е водело до чисто механично задържане в костта, подобно на винт за дърво. Такива в наше време са така наречените базални импланти — при тях няма процес на остеоинтеграция и затова са рядко използвани в световен мащаб.
Съвременните импланти са с награпавена повърхност, която се прави по специална технология с помощта на песъкоструене и специално киселинно ецване. Това води до образуване на микрограпавини по повърхността на импланта. Важно е те да имат точно определена големина и характеристики, за да създадат възможно най-добри условия за прикрепване на костните клетки. Освен песъкоструене и ецване някои системи нанасят и биоактивни слоеве върху титаниевата сплав.
Високите класове имплантни системи имат специфични повърхности, чиито характеристики са патентовани и осигуряват по-сигурно и по-добро протичане на остеоинтеграцията, а оттам и минимален риск от отхвърляне на импланта. Фирмите производителки пазят начините на обработка в тайна, защото са ключов фактор за успеха на лечението. С какво се различават марките — в Видове имплантологични системи.
Трабекуларни импланти
В последните години, като нова разработка, фирмата Zimmer създаде така наречените трабекуларни импланти. При тях има фундаментална разлика в дизайна. Средната им част е изработена не от титан, а от тантал и няма формата на винт, а наподобява човешката кост — порьозна танталова мрежа, подобна на дунапрен.
Този революционен дизайн позволява на костните клетки да се прикрепят не само върху повърхността на импланта, но и да навлязат в самия него. Така се осигурява пълно интегриране на импланта в костта и по-стабилна връзка имплант–кост. Трабекуларните импланти са особено полезни при Пациенти, при които костта е с недостатъчно добри характеристики — мека и с големи кухини.
Циркониеви импланти
Съществуват и така наречените циркониеви импланти. Те обаче са рядко използвани — основно при Пациенти, които имат негативно отношение към титаниевите импланти. Имат множество недостатъци, които ги правят не особено надеждни:
- крехкостта на материала — наблюдават се чести счупвания на такива импланти;
- поради това се налага да се изработват с по-голяма дебелина, което допълнително ограничава приложението им — само при Пациенти с достатъчна дебелина на костта;
- те са предимно едночастови и нямат ползите на двучастовите и богатите им протетични възможности.
Съществуват и съвременни разработки на хибридни титаниево-циркониеви импланти, които обаче все още са в процес на изпитване и тестване.
Какви типове импланти има?
Зъбните импланти биват два основни вида — едночастови и двучастови.
Едночастови (базални) импланти
Едночастовите импланти са най-старото поколение. Към тях спадат и така наречените базални импланти. Те представляват едно тяло, разделено на три зони: вътрекостна част с резба, гладка и тънка средна част (шийка) и трета, по-широка част, която има форма на зъбно пънче и остава над венеца след имплантирането.
При тези импланти никога не е ясно къде точно ще бъде линията на меките тъкани, които се свиват след имплантирането. Веднъж поставени, имплантите си остават в позицията си, а когато венецът около тях се свие, много често се оказва, че короната не може да достигне до него. Образуват се подмолни участъци, в които се вижда шийката на импланта и се натрупва плака. Това затруднява както хигиената, така и естетиката.
Друга особеност е, че се изработват от по-меки сплави, за да могат да се огъват. Това е необходимо, защото няма как всички импланти в челюстта да се позиционират идеално успоредно — необходимата успоредност се постига именно чрез огъване в шийката. Заради слабата сплав броят им в челюстта трябва да е осезаемо по-голям — минимум 8 – 10 на челюст, за да издържат на дъвкателното натоварване. Поради изброените причини този тип импланти почти не се използват.
Двучастови импланти
Съвременните импланти са двучастови. Те имат вътрекостна част — самият имплант, и втора част, наречена надстройка (абътмънт), която играе ролята на зъбно пънче. Двете се свързват със специален винт. По този начин височината на меките тъкани (венеца) може да се контролира и да се съобрази.
При тях има много голямо разнообразие от протетични възможности и могат да се изработват така наречените завинтващи корони, които позволяват лесно и бързо сваляне за почистване или корекция.
Двучастовите импланти са два основни вида — на ниво кост и на ниво венец.
Импланти на ниво кост
При имплантите на ниво кост връзката между импланта и надстройката се намира на нивото на костта и целият имплант е потопен в нея. Те са награпавени по цялата си повърхност и остеоинтеграцията се осъществява навсякъде.
Протетичните възможности са много богати — прави, наклонени, естетични, многочастови и други надстройки. Това позволява постигането на най-добра естетика и функция, тъй като връзката имплант–корона се намира дълбоко във венеца. От друга страна, протетичните конструкции трябва да са изработени изключително прецизно, за да не създават условия за натрупване на плака и развитие на възпалителен процес близо до костта и импланта.
Импланти на ниво венец
При имплантите на ниво венец връзката имплант–надстройка е на нивото на венеца. Характерна е дългата полирана шийка, около която се адаптира венецът, а награпавената част е изцяло в костта.
- Могат да се използват при Пациенти с неравна кост, като по този начин се елиминира нуждата от костозаместителни процедури.
- Тъй като остават на нивото на венеца, не е нужна повторна операция по разкриване на импланта, каквато е необходима при имплантите на ниво кост. Това спестява време, пари и неприятни усещания за Пациента.
Единственият им недостатък е възможността с времето венецът да се отдръпне и да се покаже малка част от полираната шийка, което да наруши естетиката. Поради тази причина се избягват в областта на предните зъби, но са добър избор за задните участъци.
Къси и тънки импланти — кога се използват?
Имплантите имат различни размери. Стандартно средните са от около 3.5 мм до 5 мм в дебелина и 8 до 16 мм в дължина (най-често 10 – 12 мм), в зависимост от имплантологичната система. С тези размери се покрива масата от клинични случаи, но когато има проблеми с количеството кост, могат да се използват специфични импланти.
Тънки импланти — eZtetic
При много тънка кост в областта на предните зъби компанията Zimmer е разработила специален имплант, наречен eZtetic. Той е тънък само 3.1 мм и е изработен от специална по-здрава сплав. Така могат да се възстановяват единични долни предни зъби без допълнителни костозаместителни процедури дори при много тънка кост, което преди е било невъзможно поради малкото налично място в костта.
Къси импланти — Biomet 3i
За Пациентите, които нямат достатъчна височина на костта (по-малко от 8 мм), доскоро също нямаше ефективно имплантологично решение и те бяха принудени да използват снемаеми протези. Решение има — така наречените къси импланти. Това са специални импланти на фирмата Biomet 3i, дъщерна на Zimmer. Те са с височина 5 или 6 мм и позволяват имплантологично лечение при минимална височина на костта. С тях се избягва влизането в синусите и направата на синуслифт, необходим при стандартните импланти.
Характерно за тях е, че са доста дебели — в рамките на 5 или 6 мм в диаметър — което налага да има достатъчна дебелина на костта. Тази дебелина е необходима, за да се компенсира това, че имплантът е къс. Доказано е, че площта за остеоинтеграция при късите импланти е сходна с тази при нормалните, именно поради разликата в дебелината им. Това ги прави устойчиви при функция и като дълготрайност аналогични на стандартните импланти.
Това нововъведение позволява имплантологично лечение при Пациенти с крайно недостатъчна кост, при които в миналото не е било възможно да се помисли дори за поставяне на импланти.
Често задавани въпроси
Какво е остеоинтеграция?
Така нареченото „приемане“ на импланта от организма — закрепването на клетките на костта върху повърхността на импланта. Протича на няколко етапа и е аналогично на зарастването на костта след счупване.
Колко време отнема остеоинтеграцията?
Три етапа: първият продължава около 2 – 3 седмици, вторият — до около месец – месец и половина, а третият — до 4-ия – 6-ия месец. Тогава костта е узряла, имплантът е остеоинтегриран и може да понася натоварванията при дъвчене.
Защо не бива да се бърза с натоварването на имплантите?
Първичната стабилност на импланта около 2-рата – 3-тата седмица вече е изгубена и имплантът може да бъде подвижен под действието на дъвкателните сили. Подвижност преди остеоинтеграцията би довела до непротичане на заздравителния процес и до отхвърляне на импланта.
Каква повърхност имат съвременните импланти?
Награпавена — прави се чрез песъкоструене и специално киселинно ецване, при което се образуват микрограпавини с точно определена големина, към които се прикрепят костните клетки. Високите класове имплантни системи имат патентовани повърхности.
Какви типове импланти има?
Едночастови (базални), които почти не се използват, и двучастови — имплант и надстройка. Двучастовите са на ниво кост и на ниво венец.
Кога се използват къси импланти?
Когато височината на костта е по-малка от 8 мм. Късите импланти на Biomet 3i са с височина 5 или 6 мм и избягват влизането в синусите и синуслифта, но изискват достатъчна дебелина на костта.