Протезирането върху импланти започва, след като имплантите са престояли в костта между 4 и 6 месеца без функционално натоварване. Следват разкриване на импланта (при закрито имплантиране), отпечатък, временна корона за около 2 месеца и накрая постоянна корона върху подходяща надстройка. По-долу са стъпките и видовете корони и надстройки.
Кога могат да се протезират имплантите?
Както стана ясно в раздела за остеоинтеграцията, на имплантите са им необходими между 4 и 6 месеца престой в костта без функционално натоварване, за да може костта да се свърже с тях и да станат годни за протезиране.
В идеалния случай имплантите в долната челюст могат да се натоварят на 4-ия месец, а тези в горната — на 6-ия.
Как протича протезирането върху импланти?
Стъпка 1: Разкриване на импланта
Ако при имплантирането е поставен имплант на ниво венец или имплант на ниво кост, но вместо стандартното закрито имплантиране е поставен направо сулкусформер (открито имплантиране), има директен достъп до импланта и веднага може да се вземе отпечатък за изработването на временна корона.
При закрито имплантиране следващата процедура преди протезирането е така нареченото разкриване на импланта.
То е микрохирургична манипулация, която се състои в отваряне на венеца над поставения имплант. При отворения венец се оглежда нивото на костта около импланта и се прави визуален контрол на остеоинтеграцията. Ако се открие зона, в която имплантът не е остеоинтегрирал, това е много благоприятен момент да се добави костозаместител и да се възстанови нивото на костта.
След това покривният винт на импланта се премахва и на негово място се поставя сулкусформер (гингивооформител) — специална гладка надстройка, около която венецът се зашива плътно и се оставя около седмица до 10 дни да оздравее. Когато венецът е достатъчно оздравял, се пристъпва към вземане на отпечатък за временна конструкция.
Стъпка 2: Отпечатък от импланта
Отпечатъците, по които се изработват корони върху импланти, са изключително сложни за снемане. Необходими са множество допълнителни части, които понякога надвишават цената на самия имплант.
Сулкусформерът се премахва и на негово място се поставя така нареченият отпечатъчен трансфер — специален титаниев елемент, който се задържа за импланта с дълъг винт. Ролята му е да остане в отпечатъка след вземането му и така да фиксира точната позиция на импланта в устата на Пациента.
Когато се взема отпечатък от повече от един имплант, отделните отпечатъчни трансфери трябва да са свързани помежду си с лигатурна тел и твърда фиксация, за да не се позволи никакво отклонение на отпечатъчните компоненти един спрямо друг. Силиконите за такива отпечатъци са специални — трябва да достигат висока здравина след втвърдяването и едновременно с това да са изключително прецизни.
Напоследък сериозно навлиза и компютърното сканиране на имплантите с помощта на CAD/CAM системи и дигиталната изработка на короните. След вземането на отпечатъка върху импланта отново се поставя сулкусформерът.
Стъпка 3: Имплантен аналог и модел
Върху отпечатъчния трансфер в отпечатъка се поставя така нареченият имплантен аналог — лабораторно копие на импланта, което се включва в гипсовия модел на челюстта и пресъздава точната позиция на импланта в устата. Оттук нататък зъботехникът е готов да започне изработката на временната корона. За нея е необходима временна надстройка (абътмънт), която се поставя върху имплантния аналог в гипсовия модел.
При изработката на гипсови модели за имплантологични корони е необходимо да се пресъздаде и венецът около имплантите.
Стъпка 4: Временна корона
Венецът се пресъздава, като около имплантните аналози се поставя специален розов силикон, имитиращ по цвят и еластичност венеца. По така създадения модел зъботехникът може да изработи перфектната временна корона.
Когато временната корона е готова, сулкусформерът се премахва и на негово място се поставя временната надстройка. Тя се затяга до точно определена стойност с динамометрична тресчотка, след което временната корона се циментира върху надстройката.
Пациентите престояват с временни корони около 2 месеца. Толкова е необходимото време венецът да се възстанови напълно и да се адаптира около короната, така че да се създаде най-благоприятният възможен профил на изникване, който да защитава имплантите.
Стъпка 5: Постоянна корона
Процедурата за вземане на отпечатък за постоянната корона е същата като при временната. Видът на постоянната корона зависи от използваната постоянна надстройка — виж по-долу.
Защо се прави временна корона?
Изработването на временна корона върху импланта е основен фактор за успеха на имплантологичното лечение. С нея се осигурява по-плавно натоварване на импланта и постепенното му включване в дъвченето.
Другата изключително важна особеност на временните корони е, че с тях се моделира венецът — така нареченият профил на изникване. Здравето на венеца е от ключово значение за живота на имплантите. За да бъде здрав, венецът трябва да е плътно прилепнал към имплантологичната корона, но едновременно с това около импланта да може да се почиства навсякъде с интердентални четки и орален душ.
След поставянето на временна корона Пациентът се наблюдава в динамика и се следи как реагира венецът му на новата корона. При нужда в нея лесно може да се добавя и отнема материал, така че да се постигне възможно най-благоприятната за почистване форма на венеца и короната.
Какви видове постоянни корони върху импланти има?
Постоянните имплантологични корони, поставени в устата, изглеждат по един и същи начин, но могат да бъдат няколко вида в зависимост от използваната постоянна надстройка.
Стандартна права надстройка
Използва се при импланти с благоприятна позиция и позволява изработването на корони, които директно се циментират върху нея. Може да бъде както прагова, така и безпрагова.
При тези надстройки е възможно да се остави дупка в короната и тя да се циментира извън устата — така се изработва завинтваща се корона върху стандартна надстройка, но това е приложимо само при перфектна протетична позиция на поставения имплант.
Стандартна ангулирана (наклонена) надстройка
Използва се при импланти с неблагоприятна позиция в рамките на 15 до 30 градуса. Чрез нея се коригира позицията на импланта и се позволява изработката на стандартна циментираща се корона.
Мулти-юнит (двучастова) надстройка
Специфичен тип надстройка, състояща се от две отделни надстройки: едната се завива върху импланта, а другата се вгражда в короната. Позволява изработването на завинтващи се корони върху имплантите.
Тези надстройки са изключително прецизни и позволяват короните лесно да се свалят на регулярни интервали за почистване. Използват се и за промяна на посоката на имплантите при повече от един имплант, когато има разлика в успоредността им. По този начин са изключително широко използвани при конструкции с 6 или 8 импланта. Могат да бъдат ангулирани на 15 и на 30 градуса.
Индивидуални надстройки
Използват се, когато позицията на импланта е неблагоприятна или когато нито един от стандартните видове надстройки не е подходящ за случая. Изработват се от зъботехника или от специални фрез центрове към централата на фирмата производителка на имплантите. Могат да бъдат и циркониеви, когато е необходима висока естетика в областта на предните зъби.
Ti-Base надстройки
Специални CAD/CAM надстройки, които се използват за изработка на безметални постоянни корони изцяло дигитално на компютър. Чрез тях постоянната корона може да се изработи в рамките на 3 – 4 часа от литиеводисиликатна керамика (IPS Emax), което спестява на Пациента близо седмица чакане.
Колко струва протезирането?
Изборът на вида надстройка се прави от лекуващия лекар според конкретния клиничен случай и оттам цената на протезирането понякога може да варира. Цените са в Ценоразписа.
Какви са предимствата и недостатъците на завинтващите се корони?
Завинтващите се корони върху импланти имат множество предимства пред циментиращите се:
- Могат да се свалят лесно в стоматологичния кабинет, за да се огледа състоянието на венеца и импланта и да се почисти щателно навсякъде. При циментиращите се корони това е невъзможно.
- Ако винтът, свързващ импланта и короната, се разхлаби, при циментираща се корона това води до загуба на старата корона. При завинтващите се винтът просто се притяга и короната остава да функционира.
- Няма цимент, защото надстройката е вградена в самата конструкция. Така се избягва вероятността да остане цимент във венеца около импланта след циментирането, а такъв задължително би довел до проблеми с импланта.
- Възможно е да се протезират множество импланти с различни успоредности, което е проблем при стандартните надстройки.
- Поставят се лесно и бързо — буквално само се отвинтват от модела и се завинтват в устата, след което се напасват към захапката.
Единственият им недостатък е по-високата цена, тъй като са двучастови, но предимствата им са значителни пред стандартните надстройки за циментиране.
Често задавани въпроси
Кога се протезират имплантите?
След 4 до 6 месеца престой в костта без функционално натоварване. В идеалния случай имплантите в долната челюст могат да се натоварят на 4-ия месец, а тези в горната — на 6-ия.
Какво е разкриване на импланта?
Микрохирургична манипулация при закрито имплантиране — отваряне на венеца над импланта, за да се провери нивото на костта и остеоинтеграцията. Покривният винт се заменя със сулкусформер, около който венецът оздравява около седмица до 10 дни.
Колко време се носи временна корона?
Около 2 месеца — толкова е необходимо на венеца да се възстанови напълно и да се адаптира около короната, за да се създаде най-благоприятният профил на изникване.
Какви видове постоянни надстройки има?
Стандартна права, стандартна ангулирана (наклонена), мулти-юнит (двучастова), индивидуални и Ti-Base надстройки. Изборът се прави от лекуващия лекар според конкретния клиничен случай.
Какво е предимството на завинтващите се корони?
Могат да се свалят лесно в кабинета за оглед и щателно почистване, при разхлабване винтът просто се притяга, няма останал цимент във венеца, а единственият им недостатък е по-високата цена.