Изваждането на счупени инструменти в Дентална клиника Ралев се извършва под кофердам с помощта на специален ендодонтски микроскоп, който осигурява добра видимост и до най-дълбоко счупените инструменти. Счупеният инструмент в канала не е повод за паника — решението зависи от това дали има възпаление и къде е фрагментът.
Защо се чупи инструмент в канала?
Счупването на връхчетата на инструментите, използвани за вадене на нерви от каналите на зъбите, е често срещано усложнение при кореново лечение. То се получава поради 2 основни причини:
- умора на материала, от който са изработени инструментите — получава се при многократната им употреба;
- трудни и криви коренови канали на някои зъби — те са тесни, твърди и криви в долната 1/3.
Опасен ли е счупеният инструмент?
Обикновено пациентите са силно стресирани от факта, че имат счупен инструмент в канала на зъба си. Това притеснение обаче е напълно ненужно, тъй като инструментите, с които се работи в кореновите канали, сами по себе си не представляват проблем да останат там. Те не предизвикват алергии, не се откриват от металдетекторите на летищата, не предизвикват възпаление, а материалът, от който са изработени, не оказва вредно въздействие върху организма.
Проблемът всъщност идва от недостъпната и необработена част от кореновия канал около и под инструмента.
Какво може да се направи със счупения инструмент?
При такава ситуация имаме 3 основни метода на действие: да го оставим, да го извадим или да го байпасираме.
Първи вариант: инструментът се оставя
Инструментът се оставя там, където е, и кореновото лечение се завършва без допълнителни манипулации. Този вариант се използва в много малко ситуации — основно когато сме сигурни, че в кореновия канал и околозъбно няма инфекция. Такъв е случаят, когато зъбът е жив, не е предизвиквал болки и оплаквания, но поради голям кариес се е наложило умъртвяване. Тогава в кореновите канали няма инфекция и при екзактна стерилна работа под кофердам няма проблем инструментът да остане там.
Другият често срещан момент, в който можем да си позволим да оставим инструмента, е в крайния етап при запълването на канала. Тогава каналът е почистен и дезинфекциран, а инструментът, който се чупи, е каналопълнителят, с който пълним. Той остава включен в пълнежа на зъба по аналогия с гутаперковите щифтове, които се влагат при стандартно запълване на кореновите канали.
Този вариант се прилага единствено и само когато сме напълно сигурни в чистотата и стерилността на канала, като каналът се запълва с каналопълнежна паста, която може лесно да се премахне от него.
Задължително такива коренови канали се проследяват на рентгенови снимки на 3, 6 и 12 месеца след лечението. Ако няма признаци на възпаление и оплаквания, лечението на зъба се счита за завършено — има пълна функция при липса на клинични или рентгенови проблеми. Ако обаче се видят признаци на възпаление, е необходимо да се премине към следващите два варианта — изваждане на счупения инструмент или байпасиране.
Втори вариант: изваждане на счупения инструмент
Този вариант е широко известен сред пациентите и се дължи на страха им от останалия в кореновия канал фрагмент и мисълта, че той може да причини загуба на зъба. Има множество начини за изваждане на счупен инструмент и при почти всички от тях е необходимо увеличение, за да се вижда инструментът по време на опитите за изваждане. Увеличението се осигурява от микроскопи или специални увеличителни очила с лупи според индивидуалните предпочитания на стоматолога.
Изваждането се осъществява чрез специални ултразвукови пили, с които се разширява кореновият канал около и над инструмента до разхлабването му от стената на канала. След това със специални микроинструменти, подобни на каубойско ласо, инструментът се захваща и се прави опит за изваждане. Ако опитът е неуспешен и инструментът не излиза, се продължава с разширяване на канала около него и повторни опити за изваждане.
Обикновено опитваме изваждане на инструменти, счупени в прави коренови канали и такива, намиращи се в горната или средната трета на канала. Това са инструменти, до които лесно можем да си осигурим видимост и достъп, без да отнемаме много от твърдите зъбни тъкани на корена.
Изваждането на счупен инструмент не трябва да се прави на всяка цена, особено при инструменти, счупени в долната 1/3 на канала или при криви коренови канали. При такова „героично“ изваждане рискуваме да отнемем много от стените на канала, като ги изтъним прекомерно и така да отслабим зъба — в последствие пациентът може да го загуби заради фрактура на корена при дъвчене.
Ако все пак има възпаление и счупеният инструмент ни пречи да достигнем необработената част от канала, но изваждането му е рисково (при тънки и криви коренови канали, в които нямаме добра видимост), трябва да се намери друг начин за справяне с проблема.
Трети вариант: байпасиране
Байпасиране означава да заобиколим инструмента и да преминем покрай него. По този начин успяваме да обработим частта от кореновия канал, намираща се под инструмента, и да я запълним до долу, а самият инструмент остава вграден в стената на канала като част от зъба и не предизвиква проблеми. Така едновременно запазваме стените на канала без да ги отслабваме и елиминираме риска от незапълнената част на канала.
Байпасирането се извършва с помощта на изключително фини инструменти с диаметър на върха от 0.06 до 0.1 мм, чрез които се проправя път покрай счупения инструмент до цялостното преминаване покрай него и достигане до оригиналния канал. Процедурата се прави изключително и само ръчно, като се разчита на усета на стоматолога. Използването на увеличение би помогнало, но не е задължително.
Другото специфично за байпасирането е, че отнема доста време — понякога може да се наложат няколко посещения, за да се премине покрай счупения инструмент. Има пациенти, при които след байпасиране успяваме и да извадим инструмента от кореновия канал. В този случай сме максимално микроинвазивни и сме направили максимума за зъба.
Какво се прави, ако трите метода не помогнат?
Има зъби, при които тези 3 метода не дават резултат — не успяваме да извадим или байпасираме инструмента и има налично възпаление. Тогава има други начини за справяне с проблема — микрохирургични. При тях се премахва само връхчето на корена, където е счупен инструментът, или целият корен, и възпалението около него се почиства под визуален контрол.
Тези методи, макар и хирургични, при определени зъби дават по-трайно, по-бързо и по-лесно справяне с проблема и се наричат апикална остеотомия и хемисекция (прочетете повече).
Често задавани въпроси
Опасен ли е счупеният инструмент в канала?
Сам по себе си не. Инструментите не предизвикват алергии, не се откриват от металдетекторите на летищата, не предизвикват възпаление и материалът им не оказва вредно въздействие върху организма. Проблемът идва от недостъпната и необработена част от канала около и под инструмента.
Защо се чупят инструментите в кореновите канали?
Поради 2 основни причини: умора на материала при многократна употреба и трудни, тесни, твърди и криви коренови канали в долната 1/3.
Винаги ли се изважда счупеният инструмент?
Не. Има 3 варианта: инструментът да се остави, да се извади или да се байпасира. Изваждането не се прави на всяка цена, защото при инструменти в долната 1/3 или в криви канали може прекомерно да изтъни стените на корена и да отслаби зъба.
Какво е байпасиране на счупен инструмент?
Инструментът се заобикаля с изключително фини инструменти, обработва се и се запълва частта от канала под него, а самият инструмент остава вграден в стената на канала. Отнема доста време и понякога са нужни няколко посещения.
Как работи кабинетът при изваждане на счупен инструмент?
Под кофердам и с ендодонтски микроскоп, който осигурява добра видимост и до най-дълбоко счупените инструменти.