Зъбното изтриване, наречено още зъбна абразия, е нормален физиологичен процес, развиващ се през целия живот на човек. В някои случаи обаче се превръща в патологичен процес, който води до загуба на голямо количество от твърдите тъкани на зъба. Лекува се според стадия – от флуорни лакове и гелове до композитни възстановявания, керамични инлеи или корони.
Какво е зъбно изтриване?
Като физиологичен процес изтриването е незначително и в по-млада възраст зависи от вида на използваната храна и от начина на дъвчене. При по-твърда храна и по-продължително и силно дъвчене се наблюдава повишена изтриваемост, но все пак в рамките на нормалното.
Научно доказано е, че горните и долните зъби в човешката уста се допират в точно определени точки, наречени артикулационни контакти. В момента след израстване на постоянните зъби те са много малки по размер и с течение на времето вследствие на нормалното изтриване се разширяват.
Кога изтриването става патологично?
В някои случаи нормалното изтриване на зъбите се превръща в патологичен процес (зъбна абразия), който води до загуба на голямо количество от твърдите тъкани на зъба. Това става при:
- по-ниска минерализация на зъбите;
- зъбна флуороза;
- бруксизъм (нощно стискане и скърцане със зъби);
- нервно напрежение.
Какво се случва при зъбното изтриване?
При патологично зъбно изтриване контактните точки много бързо се превръщат от точки в цели повърхности, които могат да имат диаметър от 5 до 10 мм. Най-напред се засяга емайлът в контактните точки, които са разположени по склоновете и върховете на зъбните туберкули.
С течение на времето се изтрива целият емайл и се открива дентинът, който също започва да се изтрива, и то по-бързо от емайла поради по-малката си твърдост. Така след време туберкулите на кътниците и предкътниците се изтриват и стават плоски.
Засягат се също и резците – короните им се скъсяват, което смущава отхапването и има неестетичен вид.
Като физиологичен процес изтриването протича бавно, без изявени оплаквания. Като патологичен процес обаче то се развива бързо и преминава през няколко степени – от изтриване на отделни туберкули до напълно изтрит дентин и достигане до нерва на зъба, а в изключително тежки случаи и до изтриване на целия зъб.
Какви са последствията и симптомите?
В резултат на зъбното изтриване се повлиява и лицевият облик на човека – наблюдава се снижаване на долната трета на лицето. Развиват се и промени в долночелюстната става, които се характеризират с щракания и болка.
След като се преодолее емайлът, се появява чувствителност към термични (топло, студено) и химични дразнители.
Характерна особеност е, че по дъвкателните повърхности на изтритите зъби не се развива кариес. Това се дължи на непрекъснатото отлагане на вторичен дентин и изчезването на местата, в които може да се натрупа зъбна плака. Често изтритите зъбни корони образуват остри ръбове, които могат да травмират езика и бузите по време на дъвчене.
Какво е клиновиден дефект и от какво се причинява?
Освен по дъвкателните повърхности изтриване на зъбите може да се наблюдава и по страничните (откъм бузата) повърхности. Това изтриване се нарича клиновиден дефект и не се получава по естествен път, а е в резултат на външни причинители.
Роля в образуването на клиновидните дефекти имат използването на твърда четка, неправилни хоризонтални движения и абразивни пасти за зъби (избелващите пасти).
Клиновидният дефект представлява вдлъбнатина на границата между зъба и венеца (зъбната шийка) с гладка и полирана повърхност и нормална твърдост. В напреднал стадий придобива жълто оцветяване. Засягат се най-често резците, кучешките зъби и някои предкътници. В повечето случаи в областта на клиновидния дефект се наблюдават слаби болки при докосване или чувствителност от топло и студено.
Как се лекува зъбното изтриване?
- Начални форми: прилагат се флуорни лакове и гелове, които намаляват чувствителността и заздравяват емайла. Променя се техниката на миене на зъбите – избягват се хоризонталните движения и се подменя четката за зъби.
- Напреднали стадии: правят се композитни възстановявания, керамични инлеи или металокерамични корони в зависимост от степента на напредване на процеса.
Често задавани въпроси
Нормално ли е зъбното изтриване?
Да, като физиологичен процес то се развива през целия живот. Но в някои случаи се превръща в патологичен процес, който води до загуба на голямо количество от твърдите тъкани на зъба.
Кога изтриването на зъбите става патологично?
При по-ниска минерализация на зъбите, зъбна флуороза, бруксизъм (нощно стискане и скърцане със зъби) и нервно напрежение.
Какви са последствията от патологичното изтриване?
Скъсяват се короните на резците, снижава се долната трета на лицето, развиват се щракания и болка в долночелюстната става, появява се чувствителност към топло, студено и химични дразнители, а изтритите зъби могат да образуват остри ръбове, които травмират езика и бузите.
Какво е клиновиден дефект?
Вдлъбнатина на границата между зъба и венеца с гладка и полирана повърхност и нормална твърдост. Образува се от външни причинители – твърда четка, неправилни хоризонтални движения и абразивни (избелващи) пасти за зъби.
Как се лекува зъбното изтриване?
При началните форми се прилагат флуорни лакове и гелове и се променя техниката на миене на зъбите. При напредналите стадии се правят композитни възстановявания, керамични инлеи или металокерамични корони.