Зъбно изтриване

Зъбното изтриване, наречено още зъбна абразия, е нормален физиологичен процес, развиващ се през целия живот на човек. То е незначително и в по-млада възраст зависи от вида на използваната храна и от начина на дъвчене. При по-твърда храна и по-продължително и силно дъвчене се наблюдава повишена изтриваемост, но все пак в рамките на нормалното. В някои случаи обаче при по-ниска минерализация на зъбите, зъбна флуороза, наличие на бруксизъм (нощно стискане и сърцане със зъби), нервно напрежение нормалното изтриване на зъбите се превръща в патологичен процес, който води до загуба на голямо количество от твърдите тъкани на зъба (зъбна абразия).

Научно доказано е, че горните и долните зъби в човешката уста се допират в точно определени точки, наречени артикулационни контакти. В момента след израстване на постоянните зъби, те са много малки по размер и с течение на времето вследствие на нормалното изтриване се разширяват.

Какво се случва при зъбното изтриване?

При процес на патологично зъбно изтриване контактните точки много бързо се превръщат от точки в цели повърхности, които могат да имат диаметър от 5 до 10 мм. Най-напред от зъбното изтриване се засяга емайлът в контактните точки, които са разположени по склоновете и върховете на зъбните туберкули. С течение на времето се изтрива целият емайл и се открива дентинът, който също започва да се изтрива и то по-бързо от емайла поради по-малката си твърдост. Така след време туберкулите на кътниците и предкътниците се изтриват и стават плоски.

Засягат се също и резците- короните им се скъсяват, което смущава отхапването и има неестетичен вид. Зъбното изтриване, като физиологичен процес, протича бавно без изявени оплаквания. Като патологичен процес обаче, то се развива бързо и преминава през няколко степени – от изтриване на отделни туберкули до напълно изтрит дентин и достигане до нерва на зъба, а в изключително тежки случаи и до изтриване на целият зъб.


В резултат на зъбното изтриване се повлиява също и лицевият облик на човек-наблюдава се снижаване на долната трета на лицето. Развиват се и промени в долночелюстната става, които се характеризират с щракания и болка. В процеса на изтриване, след като се преодолее емайлът, се появява чувствителност към термични (топло,студено) и химични дразнители. Характерна особеност е, че по дъвкателните повърхности на изтритите зъби не се развива кариес, което се дължи на непрекъснатото отлагане на вторичен дентин и изчезването на местата, в които може да се натрупа зъбна плака. Често пъти изтритите зъбни коронки образуват остри ръбове, които могат да травмират езика и бузите по време на дъвчене.

Освен по дъвкателните повърхности изтриване на зъбите може да се наблюдава и по страничните (откъм бузата) повърхности. Това изтриване се нарича клиновиден дефект и не се получава по естествен път, а е в резултат на външни причинители.

От какво се причинява изтриване на зъбите?

Роля в образуването на клиновидните дефекти имат използването на твърда четка, неправилни хоризонтални движения и абразивни пасти за зъби (избелващите пасти). Клиновидният дефект представлява вдлъбнатина на границата между зъба и венеца (зъбната шийка) с гладка и полирана повърхност и нормална твърдост. В напреднал стадий придобива жълто оцветяване. Засягат се най-често резците, кучешките зъби и някои предкътници. В повечето случаи, в областта на клиновидния дефект, се наблюдават слаби болки при докосване или чувствителност от топло и студено.
При началните форми на зъбно изтриване се прилагат флуорни лакове и гелове (прочети повече…), които намаляват чувствителността и заздравяват емайла. Променя се техниката на миене на зъбите (прочети повече…) като се избягват хоризонталните движения и се подменя четката за зъби. При напредналите стадии на зъбното изтриване се правят композитни възстановявания, керамични инлеи (прочети повече…) или металокерамични корони (прочети повече…)  в зависимост от степента на напредване на процеса.

ул. „Райко Алексиев" №4, София, България

Запазете час

Запазете час

0889 81 41 33