Флуорната профилактика бива два основни вида – ендогенна и екзогенна. При ендогенната профилактика флуора постъпва в организма през храносмилателната система и впоследствие чрез кръвта се пренася до костите и зъбите. При екзогенната профилактика флуора се доставя директно върху зъбната повърхност чрез различни носители (гелове, лакове, пени, пасти за зъби и др.). Флуорът във всички източници, използвани за флуорна профилактика, не е в свободно състояние, а е свързан в химични съединения като NaF(натриев флуорид), които му придават стабилност.
В днешно време има две основни мнения за флуорната профилактика.
Едното е положително и се дължи на изключително високата степен на предпазване от кариес при деца провеждащи флуорна профилактика.
Другото мнение е отрицателно и се дължи на способността на флуора при предозиране да предизвиква заболяването флуороза, което се характеризира с образуването на бели до кафяви петна по зъбите. Разделянето на обществото на две групи – защитници и противници на флуорната профилактика е допринесло много за нейното развитие и усъвършенстване. Така се е достигнало до едно ниво, което е оптимално – създава най-висока степен за защита от кариес при нищожен риск за развитие на зъбна флуороза единствено в случай на неспазване и неглижиране на указанията и начина на провеждане на профилактиката.
Друга важна особеност, на която не се акцентира от противниците на флуорната профилактика е, че при екзогенната флуорна профилактика не може да се развие зъбна флуороза. Това се дължи на нейната същност.
Екзогенна флуорна профилактика
Тя е метод подходящ за всяка възраст, при който флуора се доставя директно върху емайловата повърхност чрез различни форми на приложение. Те биват два вида – за домашно приложение (флуорсъдържащи дъвки, пасти, разтвори за жабурене и др.) и за приложение в стоматологичния кабинет (флурни лакове, гелове, пени и др.). Формите за домашно приложение се използват продължителен период от време и затова те имат много ниско съдържание на флуор съответно и ефекта им е малък. 
Формите за използване в стоматологичния кабинет се прилагат от стоматолога еднократно за определен период от време и съдържат по-висока концентрация на флуор и дават по-добър ефект. Важно условие при екзогенната флуорна профилактика е пастата за зъби или разтворите да не се гълтат. Затова се препоръчва контрол на миененто на зъбите от родителя при по-малки деца.
Ендогена флуорна профилактика
Тя се провежда в периода от раждането до около 2 години след поникването на постоянните зъби. До тогава са най-активни процесите на образуване и изграждане на корените на зъбите. При този тип профилактика флуорът се доставя до зъбите чрез поемане от организма и достигане до тях чрез кръвта и слюнката.
Формите на ендогенната флуорна профилактика са няколко (флуорни таблетки, флуорни капки, минерална вода, флуорирано мляко, флуорирана сол). За да се осъществи максимално полезна и едновременно с това безопасна профилактика е необходимо да се отчете общият прием на флуор от тези пет основни източника. Това е от изключителна важност за правилото дозиране на флуорният прием на детето. Известни са нормите необходим флуор за правилно изграждане на костите и зъбите, които не причиняват флуороза и нямат вредно действие.
Те са зависими от възрастта и килограмите на детето и са следните:
До 3 годишна възраст – 0,5-0,8 мг.
От 3 до 6 годишна възраст – 0,8-1,0 мг.
От 6 до 10 годишна възраст – 1,0-1,3 мг.
Над 10 годишна възраст – 1,3-1,5 мг.
Тези количества флуор трябва да се набавят в организма. Набавянето им трябва да стане като се отчете първо естествения прием на вода. Така например децата, живеещи в райони с вода бедна на флуор, ще имат недостатъчен флуорен прием за разлика от децата, живеещи в Хисаря, които употребяват вода с висока концентрация на флуор. Така при предписване на флуорни таблетки или капки с еднакво съдържание на флуор, на деца на еднаква възраст, едното от които е живяло в район с високо флуорно съдържание на водата, а другото в район с ниско съдържание ефектът ще е различен. При детето от района с високо съдържание ще се развие флуороза, а при детето от бедния на флуор регион зъбите ще са здрави и максимално предпазени от кариес. Това е само един от факторите, които трябва да се вземат предвид при изготвянето на една програма за флуорна профилактика на дете.
Друг ключов фактор е редовният прием на бутилирана минерална вода. Различните марки вода имат различно флуорно съдържание, което е посочено на етикета. Някои от тях са високоминерализирани и редовната им употреба трябва да се отчете при изготвяне на програмата, за да не се получи предозиране на количествто флуор.
Меричлерска – 5,7 мг/л
Хисарска – 4,7 мг/л
Девин – 4,0 мг/л
В изготвянето на една програма за ендогенна флуорна профилактика трябва да се включат всички източници на флуор, като правилно се интерпретират количествата на флуора в тях. Тя се изготвя от стоматолога по данни за мястото и начина на живот на детето и е строго индивидуална. При стриктно и отговорно спазване на програмата няма риск от развитие на флуороза и зъбите на детето са оптимално предпазени от кариес. Флуорната профилактика не е задължителна и избора дали ще се провежда е решение на родителите на детето. Стоматологът може да препоръча и изработи програма за провеждането на такава профилактика, но единствено от родителите зависи правилното и приложение и крайният резултат.
