Процедурата по поставянето на имплант при достатъчен обем кост е технически лесна и бърза. Импланта се поставя в най – благоприятната за протезиране позиция – тази, която съвпада с позицията на корените на извадения зъб и заема неговото анатомично място в челюстта. При пациенти с такава кост, оперативната рана, в следствие на отварянето на венеца, е малка и дискомфортът е минимален.Понякога дори няма нужда от прием на обезболяващи след операцията. При спазване на специфичните инструкции след имплантиране от страна на пациента заздравителният процес минава гладко и имплантът е заобиколен отвсякаде от достатъчно количество кост. Във втория етап – протезирането – благоприятната протетична позиция на импланта позволява използването на стандартни надстройки, което води и до по-ниска цена на протезирането.

В много от случаите наличната кост е достатъчна като обем, но позицията на импланта в нея не е протетично правилна заради самата анатомия на костта. В този случай имплантът е наклонен, но това не представлява проблем за неговото функциониране и дълготрайност. Процедурата по имплантиране протича по същия начин, но се използват специални 3D – принтирани водачи, които да ни окажат желаната позиция. Оперативните разрези, следоперативният дискомфорт и възстановяването не се различават от стандартните. Разликата е във втората фаза – протезирането. В зависимост от наклона се използват специални ъглови надстройки, които могат да коригират наклонявания от 15 до 30 градуса. При няколко броя наклонени импланта могат да се използват и така наречените Multi Unit абътмънти. Това са двучастови надстройки, които позволяват изработването на завинтващи се корони. Третият вариант е изработване на индивидуални надстройки. Те се правят чрез специална CAD/CAM технология и са специфични по форма и големина за конкретния зъб. Могат да се изработват и от цирконий при предни зъби или по – високи естетични изисквания. По този начин при наклонените импланти се постига изправяне на посоката им и отново зъбът заема най – добрата протетична позиция.По този начин се осигурява максимално правилно функциониране и самопочистване на комплекса имплант – зъб.

Синуслифтове – Versah

Много честа находка при планиране поставянето на импланти в горна челюст е липсата на кост в областта на задните зъби ,заради намиращия се над тях горночелюстен синус. Тогава пред нас стои дилемата дали да сложим импланти встрани от синуса с неблагоприятна протетична позиция или да си направим процедура по костозаместване в синуса – така нареченият синус лифт. Според концепцията за протетично водената имплантология най – добрият вариант е имплантите да са в добра протетична позиция. Това налага да се използва метода на костозаместване в синуса. То бива 2 основни вида – латерален и крестален .

Латералният синус лифт е отделна костозаместителна операция и се прави, когато има по – малко от 4 мм кост под синуса. При нея се поставя изкуствена кост в синуса и се оставя някъде около 6 месеца да се интегрира. След което, в така създадената кост, имплантите се поставят в благоприятна протетична позиция и процедурата минава благоприятно и леко за пациента.

Кресталният синус лифт е по-често използван и много по – лек за пациента, защото не се усеща като отделна процедура .При него костта в синуса се поставя през дупката за импланта без да се отваря самият синус и веднага след слагането на костта се поставя импланта, което спестява на пациента 6 месеца време. Едно от най – новите открития в областта на имплантологията са Versah фрезите. Те се използват при крестален синус лифт. Тяхната основна идея е, че те не режат костта, а я огъват и преместват. По този начин се осигурява повдигането й над синуса в рамките на няколко мм , без да е необходим костозаместител и навлизане в синуса.

Когато имате изваден зъб или недостатъчен обем кост в областите извън синуса, а имате нужда да поставите имплант, се налага да се правят аугментация или така наречената процедура по костозаместване. В този случай тя е отделна операция, която цели да ни подготви костта за имплантиране. Обикновено се прави след изваждане на зъби с възпалителни процеси (кисти, грануломи), които са довели до стопяване на костта около зъба. По този начин се стремим да запазим обема на наличната кост, която би се стопила в следствие на възпалителния и оздравителния процес. Специфичното е, че процедурата по водена костна регенерация се прави между 20-ти и 25-ти ден след ваденето на зъба. Това изчакване е необходимо, защото костта около извадения зъб е възпалена и поставянето на костозаместител в този момент би довело до неговото инфектиране и отхвърляне. Другото предимство на отложената костна регенерация е, че през тези 20 дена изчакване се образува венец в областта на премахнатия зъб, което после ни позволява да имаме достатъчно меки тъкани, за да покрием костозаместителите и мембраните, използвани при костозаместването. Когато няма възпаление в челюстта, костозаместителните процедури могат да се проведат веднага. След процедура по аугментация е необходим период на изчакване между 4 и 6 месеца (в зависимост от вида на използвания костозаместител) преди да се постави импланта.

Много често се налага да се прави и костозаместване при самото поставяне на импланта. Това се дължи на факта, че в много от случаите след вадене на зъб, костта е неравна. По този начин на поставяне на импланта обикновено една от страните му е в костта, а от другата страна костта не достига с милиметър. В този случай, за да си създадем максимално добри условия за успешно имплантологично лечение, е добре да направим локално костозаместване около импланта. Това се прави като преди зашиването на венеца се слага костозаместител, който се покрива с мембрана. По този начин се създават по-добри условия за успешно имплантиране.

Костозаместителите и мембраните са не по – малко важни от самия имплант за успеха на имплантологичното лечение.
Какво са костозаместителите? Това са частици, които се използват за възстановяване на изгубен обем кост. Тези частици представляват костен или синтетичен материал с определена форма и големина. Те са неживи материали, които нямат органични съставки. Те служат като скеле, по което клетките на организма образуват собствена кост на мястото, където вече тя е изгубена. Това става чрез сложен процес на остеоинтеграция, който протича в костозаместителя и води до изграждане на нова кост.

Костозаместителите биват 3 основни вида – Човешки, Животински и Синтетични (изкуствени)
Всеки един от тях си има предимства и недостатъци. Основното предимство на човешките е, че те най – пълно се превръщат в естествена кост и най –добре и най – бързо се приемат от организма. Те са и най – скъпи, поради трудния процес на добиване. Синтетичните са хидроксилапатитни неорганични частици. Те са най – евтини, но и с най- лошо качество на образуваната кост. Единственото им предимство е, че не се разграждат от организма и при тях се запазва в най – голяма степен обема на изградената кост. Животинските костозаместители са с междинни качества между двата типа. Изборът кой от типовете костозаместител да се използва зависи от конкретния пациент и състоянието на костта, зоната и обема на костозаместването. Ние предпочитаме да използваме висок клас човешки костозаместител, който дава най – добри резултати.

Мембраните също биват няколко вида – перикардни, колагенови, титаниеви и комбинирани. Те са от изключителна важност за успеха от костозаместителните процедури. Тяхната основна роля е да разделят костозаместителя от венеца. Това е необходимо, защото образуването на костна тъкан трае между 4 и 6 месеца, а образуването на венец – между 10 – 20 дни . Когато оставим костозаместителя под венеца, непокрит с мембрана, по-бързите клетки на венечната тъкан навлизат в костозаместителя и вместо кост там се образува венец и костозаместването не е напълно успешно. Важен момент в костозаместването е стабилизирането на мембраната под венеца. Тя трябва да е неподвижна, за да може да протече правилно процеса на образуване на кост. Такива са титаниевите и хибридните мембрани. Тяхното основно предимство е, че много добре стабилизират костозаместителя. Недостатъците им са високата цена и нарушеното хранене на венеца, водещо до по – трудно заздравяване. Понякога за стабилизирането на мембраните към костта се използват и титаниеви микропинове. Те представляват микро костни пирони, които са особено полезни за захващане на мембраната към костта при големи костозамествания.

Дебелината на костта също е важна величина при поставянето на импланти . Има случаи, при които след изваждане на зъба наличната кост има достатъчна височина, но остава тънка и остра. Това е проблем, тъй като няма достатъчно кост в хоризонтална посока, за да поставим желания размер имплант. В тези случаи в областта на предните зъби може да се използват специални тънки импланти, но в областта на задните е необходим по – голям размер на имплантите, за да устоят на дъвкателното натоварване. В този случай ние правим костозаместителна процедура или използваме Versah – фрезите, с които разтваряме костта дотолкова, че да можем да поставим необходимия размер имплант. С помощта на тези фрези пациентите не изпитват дискомфорт и не е необходимо да изчакват 6 месеца за интегриране на костозаместителите.

Най – големият проблем за имплантологичното лечение е, когато в обеззъбен участък нямаме достатъчна височина на костта – това са обикновено трудни и неглижирани случаи. Тогава имаме 2 варианта. Единят е да прибегнем до конвенционално прoтезиране с мостови конструкции или със снемаеми протези. Ако все пак пациента е силно мотивиран и иска да проведе имплантологично лечение, имаме и друг вариант – да използваме къси импланти. Те са специално разработени ново поколение импланти, които са с размери съответно 5 – 6 мм (при размери на стандартните импланти около 10 – 12 мм). Те обаче са осезаемо по – дебели от стандартните импланти и за тях е необходима широка кост. Дори и за случаите с крайно малко налична кост има начини да се проведе имплантологично лечение, но е по –трудно, по – дълго и има по – голяма вероятност от проблеми в последствие.

ул. „Райко Алексиев" №4, София, България

Запазете час

Запазете час

0889 81 41 33