Процесът на остеоинтеграция представлява така нареченото „приемане” на импланта от организма. Това всъщност е изключително сложен процес, протичащ на клетъчно ниво в костта, в която е поставен имплантът.  Остеоинтеграцията представлява закрепянето на клетките на костта върху повърхността на импланта, което протича на няколко етапа и е аналогично на зарастването на костта след счупване.

Първият етап започва непосредствено след поставянето на импланта.  Костните клетки около повърхността му са прерязани или смачкани и се задейства възстановителна реакция вследствие на наранените кръвоносни съдове.  В този момент имплантът е механично стабилен в костта, но с течение на времето организмът започва да премахва увредените костни клетки около неговата повърхност. Този период продължава около 2 -3 седмици и води до рязко намаляване на първичната стабилност на импланта в костта.

Вторият етап започва около 2 – 3 седмици след имплантирането и продължава до около месец – месец и половина . В този етап започва образуването на нови кръвоносни съдове, съединителна тъкан  и начална мека костна тъкан.

Третият етап започва около месец и половина след имплантирането и продължава до 4ти – 6 ти месец. При него се образува нова кост, която постепенно става все по-здрава и по- здрава, така нареченото узряване на костта. Когато този процес завърши, имплантът е остеоинтегриран и може да понася натоварванията при дъвчене.  Познаването на биологичната страна на процеса  остеоинтеграция ни дава отговор защо е за предпочитане  да не се бърза с натоварването на имплантите. Дори и да имаме добро първоначално закотвяне (първична стабилност ) на импланта в костта, то около 2 – 3-тата седмица вече е изгубено и имплантът може да бъде подвижен под  действието на дъвкателните сили. При наличие  и на най – малката подвижност на импланта в костта преди да е остеоинтегрирал, то би довело  до непротичане на заздравителния процес и на отхвърляне на импланта.  Това обаче не представлява истинско отхвърляне , а надценяване и непознаване на възможностите на организма от страна на клинициста или неспазване на следоперативните инструкции от страна на пациента.

Другият важен момент за добрата остеоинтеграция е повърхността на импланта както като форма, така и като вид. Съвременните импланти са винтови и имат съответна резба, която бива различна по своята големина и характер.  Имплантите , които са с едра резба, са по- агресивни към костта.С тях се постига по – добра първична стабилност тъй като по – големите витки на резбата се задържат по стабилно в костта. Имплантите с по- ситна резба са с по-ниска първична стабилност , но и по- щадящи , а отделно са и с по- здраво тяло на импланта поради по- големия му размер.  Изборът какъв имплант да се постави се прави от клинициста в зависимост от качествата на костта. Друга важна особеност освен дизайна на резбата на импланта е сплавта ,от която е изработен . Има различни типове титаниеви сплави, от които се изработват имплантите.  Основната разлика между типовете сплави е тяхното качество и здравина.  При ниските и средните класове имплантни системи се използват по- слаби и не толкова добри титаниеви сплави, което обикновено води до механични проблеми –  от рода на счупване на импланта.  Друга много важна особеност е обработката на повърхността на импланта. Тя е от ключово значение за протичането на процеса на остеоинтеграция. В миналото имплантите са били с гладка повърхност и големи витки на резбата, което е водело до чисто механичното му задържане  в костта, подобно на винт за дърво.  Такива в нашето съвремие са така наречените  базални импланти, при които няма процес на остеоинтеграция и затова са рядко използвани в световен мащаб . Съвременните импланти са с награпавена повърхност, която се прави по специална технология с помощта на песъкоструене и специално киселинно ецване. Това води до образуване на микрограпавини по повърхността на импланта. Тези микрограпавини е важно да имат точно определена големина и характеристики ,за да създадат възможно най-добри условия  да се прикрепят костните клетки към тях.  Високите класове имплантни системи имат специфични повърхности,  чиито характеристики са патентовани и осигуряват по-сигурно и по-добро протичане на процеса на остеоинтеграция, а оттам и минимален риск от отхвърляне на импланта.

В последните години, като нова разработка, фирмата Zimmer  създаде така наречените трабекуларни импланти.  При тях има фундаментална разлика в дизайна на импланта. Неговата средна част е изработена не от титан, а от тантал и няма формата на винт, а наподобява по форма човешката кост,тоест представлява порьозна танталнова мрежа, подобна на дунапрен. Този революционен дизайн позволява на костните клетки да се прикрепят не само върху повърхността на импланта, но и да навлязат в самия него .  Така се осигурява пълно интегриране на импланта в костта и по-стабилна връзка имплант- кост. Трабекуларните импланти са особено полезни при пациенти, при които костта е с недостатъчно добри характеристики – мека и с големи кухини .

Съществуват и така наречените циркониеви импланти. Те обаче са рядко използвани – основно при пациенти, които имат негативно отношение спрямо титаниевите импланти. Циркониевите обаче имат множество недостатъци, което ги прави не особено надеждни.  Един от тях е крехкостта на материала – наблюдават се чести счупвания на такива импланти. Поради този си недостатък се налага те да се изработват с по-голяма дебелина, което от своя страна допълнително ограничава приложението им  – само при пациенти с достатъчна дебелина на костта.  Друга особеност е, че те са предимно едночастови импланти и нямат ползите на двучастовите  и богатите им протетични възможности.  Съществуват и съвременни разработки на хибридни титаниево- циркониеви импланти, които обаче все още са в процес на изпитване и тестване.

Зъбните импланти биват два основни вида –  едночастови  и двучастови.

Едночастовите импланти са най-старото поколение.Към тях спадат и така наречените базални импланти. Те представляват едно тяло разделено на три  зони – вътрекостна част с резба, гладка и тънка средна  част – шийка, и трета, по- широка част,  която има форма на зъбно пънче и остава над венеца след имплантиране. При тези импланти никога не е ясно къде точно ще бъде линията на меките тъкани, които се свиват след имплантирането. Веднъж поставени, те си остават в позицията си, а когато се свие венецът около тях, много често се оказва, че короната не може да достигне до него, защото се образуват  подмолни участъци, в които се вижда шийката на импланта и се натрупва плака. Това затруднява както хигиената, така и  естетиката. Друга тяхна особеност е ,че се изработват от по-меки сплави ,за да могат да се огъват. Това е необходимо,защото няма как всички импланти в челюстта да се позиционират идеално успоредно .Необходимата им успоредност се постига именно чрез огъване в шийката. Заради слабата сплав, която се използва при базалните импланти,  е необходимо броят им в челюстта да е осезаемо по- голям – минимум 8 – 10 на челюст, за да могат да издържат на дъвкателното натоварване.  Поради изброените причини този тип импланти почти не се използват.

Съвременните импланти са двучастови. Те имат вътрекостна част – самият имплант и втора част, наречена надстройка (абътмънт), която играе ролята на зъбно пънче.  Те се свързват помежду си със специален винт.  По този начин може да се контролира и съобрази и височината на меките тъкани (венеца). При тях има много голямо разнообразие от протетични възможности и могат да се изработват и така наречените завинтващи корони, които позволяват лесно и бързо сваляне за почистване или корекция.  Двучастовите импланти могат да бъдат два основни вида – на ниво кост и на ниво венец. Различават се по това, че при имплантите на ниво кост ,връзката между импланта и надстройката се намира на нивото на костта и целият имплант е потопен в нея.  Те са изцяло награпавени по цялата си повърхност и процесът на остеоинтеграция се осъществява навсякъде. При имплантите на ниво кост има много богати протетични възможности – прави, наклонени, естетични, многочастови и други надстройки, което позволява постигането на най- добра естетика и функция, тъй като връзката имплант- корона се намира дълбоко във венеца. От друга страна, протетичните конструкии трябва да са изработени изключително прецизно, за да не създават условия за натрупване на плака и развитие на възпалителен процес  в близост до костта и импланта.  Другият тип импланти са на ниво венец.  При тях връзката имплант – надстройка е на нивото на венеца.  Те се характеризират с дълга полирана шийка, около която се адаптира венеца, а награпавената част е изцяло в костта.  Едно от техните предимства е, че могат да се използват при пациенти с неравна кост като по този начин се елиминира нуждата от костозаместителни процедури. Друга тяхна особеност е, че тъй като те остават на нивото на венеца, не е нужна повторна операция по разкриване на импланта каквато е необходима при имплантите на ниво кост.  Това  спестява време, пари и неприятни усещания за пациента.  Единстевеният им недостатък е възможността след време венецът да се отдръпне и да се покаже малка част от полираната шийка, което да наруши естетиката. Поради тази причина те се избягват в областта на предните зъби, но са добър избор за задните участъци.

Имплантите имат различни размери като стандартно средните са от около 3.5 мм до 5 мм в дебелина и 8 до 16 мм в дължина в зависимост от имплантологичната система. С тези размери се покриват масата от клинични случаи, но в случаите, когато имаме проблеми с количеството кост, можем да използваме специфични импланти.

Така например ,при много тънка кост в областта на предните зъби ,компанията Zimmer e разработила специален имплант ,наречен eZtetic implant. Той представлява имплант тънък само 3.0 мм и изработен от специална по-здрава сплав. По този начин ние спокойно можем да възстановяваме единични долни предни зъби без допълнителни костозаместителни процедури дори и при много тънка кост, което преди беше невъзможно поради малкото налично място в костта.

За пациентите, които нямат достатъчна височина на костта (по-малко от 8 мм ) доскоро също нямаше ефективно имплантологично решение, и те бяха принудени да използват снемаеми протези. Решение на тези казуси обаче има и то е в използването на така наречените къси импланти. Това са специални импланти на фирмата Biomet 3i, дъщерна на Zimmer. Те са с размери на височина 5 или 6 мм и позволяват имплантологично лечение при минимална височина на костта. Така с тях се избягва влизането в синусите и направата на синуслифт, необходим при стандартните импланти. Характерно за тях е, че те са доста дебели – в рамките на 5 или 6 мм в диаметър- което налага да имаме достатъчна дебелина на костта. Тази дебелина на импланта е необходима, за да може да се компенсира това, че е къс. Доказано е, че площта за остеоинтеграция при късите импланти е сходна с тази при нормалните, именно поради разликата в дебелината им. Това ги прави устойчиви при функция и като дълготрайност аналогична на стандартните импланти. Това нововъведение в имплантологията позволява имплантологично лечение при пациенти с крайно недостатъчна кост, при които в миналото не е било възможно да се помисли дори за поставяне на импланти.

ул. „Райко Алексиев" №4, София, България

Запазете час

Запазете час

0889 81 41 33