Различни типове имплантиране – стандартно, ранно отложено, имедиатно + натоварване

Поставянето на импланти може да се извърши в различни срокове след екстракцията на зъб/и/.

Стандартното имплантиране е класическият метод.

При него операцията по поставянето на импланта става 6 месеца след изваждането на зъба. За толкова време венецът и костта на мястото на извадения зъб са се възстановили напълно, условията са възможно най-благоприятни и манипулацията протича сигурно и предвидимо, а възстановителният период за пациента е лек.  Единственият недостатък е, че времето за възстановяване на зъба е около 1 година, но пък рискът от проблеми и отхвърляне на импланта  е минимален. Стандартното имплантиране може да бъде 2 основни вида – открито и закрито. Закрито е имплантирането, при което върху импланта се поставя покривен винт и венецът се зашива плътно върху него като изцяло го покрива. При другия тип – откритото имплантиране – върху импланта се поставя сулкусформер ( това е специална гладка надстройка ), около която се зашива венецът, но сулкусформерът остава да се вижда над него.  По този начин се осигурява директен достъп до импланта и не е необходима втората хирургична манипулация по разкриването му.  Откритото имплантиране е приложимо при пациенти с хубава кост, отлична орална хигиена и без вредни навици като тютюнопушене.

Следващият тип имплантиране е отложеното – то бива ранно и късно.

Ранното отложено имплантиране се прилага, когато се извади инфектиран зъб, но има достатъчно кост и веднага се сложи имплант.  В случая костта около инфектирания зъб също е инфектирана и са необходими около 20 – 24 дни, за да се изчисти инфекцията, след което можем да пристъпим към имплантиране.  При този тип имплантиране обикновено е необходимо да се добави кост отстрани около импланта, като по този начин се запълват дефектите в костта вследствие на ваденето.  При ранното отложено имплантиране венецът е успял да се възстанови и това ни осигурява добри условия да затворим оперативната рана. По този начин се постига успеваемост на имплантирането и комфорт на пациента в следоперативния период, аналогичен с този при стандартното  имплантиране. Недостатък на този метод  е малко по- скъпата манипулация, поради необходимиостта от използване на костозаместители, но пък за сметка на това лечението се случва за приблизително половината от времето, необходимо при стандартното.  Късното отложено имплантиране се използва при по-големи инфекции в челюстите, но то е близко до стандартното.

Третият тип е имедиатното имплантиране – то се прилага основно при счупени зъби или останали корени в костта, при които пациентите реагират веднага.  В този случай няма инфекция в костта  и е възможно да се постави имплантът веднага. След  изваждането на зъба в дупката, останала в костта от корена на зъба, се поставя имплантът, като важно условие е да може той да се стабилизира и прикрепи към стените или основата на алвеолата.  Луфтовете, които се образуват около импланта,  се уплътняват с костозаместител, а такъв се натрупва и около и над него. След това се поставя мембрана,  която да отдели костозаместителя от венеца.  Специфичното при имедиатното имплантиране е, че имаме недостиг на венец, с който да затворим раната, останала след ваденето на зъба. Това налага да се използват малко по- специфични хирургични техники, за да си осигурим венец  който да покрие костозаместителя и мембраната.  Имедиатното имплантиране е по- трудоемко откъм хирургична техника, но ако е извършено при правилните индикации и пациентът спазва изрично изискванията за следоперативна грижа за раната, то тогава резултатът е отличен.  Предимствата на този метод са пълното запазване на челюстната кост и намаляване на периода на изчакване с 6 месеца.

Съществува и четвърти тип имплантиране – това е имедиатно имплантиране с имедиатно натоварване.  То е рискова методика,  която е оправдана да се прилага само при горни предни зъби и  когато се прави цялостно възстановяване с мостови конструкции  върху минимум 6 – 8 импланта и то само в долна челюст.  При нея имплантите се слагат в челюстта и на 4 – 7 ден след операцията и когато намалеят отоците на тъканите, се шинират с временна конструкция.  При единични зъби тази констркукция не трябва да се използа по никакъв начин за хранене. Тъй като това би довело до неинтегриране на импланта.  Предимството на тази методика е, че на пациента му се поставят зъбите до седмица след имплантирането , но тя  много зависи от грижата на самия пациент за зъбите си и от точното спазване на инструкциите след имплантиране.  При най- малкото неглижиране от страна на пациента се появяват проблеми.

Ние прилагаме в нашата практика основно стандартно и ранно отложено имплантиране, а понякога, когато условията са подходящи и пациентите кооперативни, и имедиатно имплантиране. Избягваме да прилагаме имедиатното натоварване, освен в случаи на цялостна рехабилитация на долна челюст с минимум 6 импланта. При случаи с 4 импланта предпочитаме да натоварим след приключване на процеса на остеоинтеграция. По този начин се избягва поемането на излишни рискове и пациентите се радват на безпроблемни импланти.

ул. „Райко Алексиев" №4, София, България

Запазете час

Запазете час

0889 81 41 33