Протетични шаблони, хирургични водачи, компютърно водена имплантология

Съвременното имплантологично лечение в наше време е изключително прецизна и предвидима процедура. При протетично водената имплантология правилната позиция на импланта в костта е от изключителна важност за успеха на лечението. Затова винаги преди поставянето на имплант е необходимо да се направи 3D – CBCT (конично лъчева томография), която позволява да видим челюстната кост и всички нейни структури като 3D образ. В днешно време поставянето на импланти без 3D изследване е проява на изключителна смелост, граничеща с безрасъдство. С помощта на съвременните софтуери за дигитално планиране на имплантологичното лечение ние разполагаме със специални библиотеки с дигитални образи на имплантите в реален размер, които ние можем да поставим виртуално в образа от 3D скенера и така да намерим най-благоприятната позиция за импланта.
С помощта на 3D принтер можем да изпринтираме индивидуален хирургичен водач, който да използваме по време на операцията.
Той представлява специална шина, която се поставя точно върху наличните зъби, като в областта, в която ще имплантираме, има специален отвор, който ни води при пробиването на костта до триизмерната позиция на импланта, определена на скенера. По този начин се избягва погрешното му позициониране и вероятността от засягане на важни структури, което може да се получи при слагането на имплант без водач. Компютърно водената имплантология прави лечението с импланти много по-сигурно и предвидимо като намалява до минимум риска от проблеми в последващия етап на протезиране .

От изключителна важност за успешното протичане на имплантологичното лечение в етапа на поставяне на импланта е така наречената антибиотична защита. Ние изписваме специална комбинация от антибиотици, витамини, пробиотици и други помощни лекарства, които се пият по специална схема още от предходния ден преди започване на операцията и поне 7 дни след това. По този начин се избягва възможността от възникване на възпалителни процеси при слагането на импланта и до заздравяването на оперативната рана. При пациенти, които по някаква причина отказват да приемат или не са им изписани антибиотици, при поставяне на импланти се наблюдава голяма честота на възпалителните усложнения, по тежко протичане на възстановителния период и по-лоша дългосрочна преживяемост на имплантите.

Процедурата по имплантиране на единичен имплант представлява лека микрохирургична манипулация. Тя се прави в амбулаторни условия. Самата процедура е безболезнена и по думите на пациентите понякога е по-лека дори от нормално вадене на зъб. Тя се прави под местна упойка, която е напълно достатъчна за пациента да не изпитва никаква болка по време на поставянето на импланта. Използването на обща упойка при поставяне на импланти е индицирано само при пациенти с увреждания на организма, когато самите те са неконтролируеми. Във всички други случаи предлагането и използването на обща упойка е нежелателно поради множеството  вредни за организма ефекти, както и  рисковете, които носи  за здравето на организма. След като е подействала упойката процедурата се разделя на 3 етапа.

Първият етап е отварянето на венеца и достигането до костта. Осъществява се с малък разрез с размери само няколко милиметра в зоната между двата зъба, където ще се постави имплантът. След което с помощта на специални инструменти се отваря леко венеца дотолкова, че да можем да видим повърхността на костта, в която ще поставим имплантаТози етап обикновено отнема не повече от 10 минути.

Вторият етап е създаването на остеотомията (дупката за импланта) и завиването му в костта.  Това се прави с помощта на специално калибрирани фрези или новите Versah-фрези, като се използват последователно различни по дебелина размери до достигане на съответния размер за импланта. След като е оформена остеотомията, имплантът се изважда от стерилната му опаковка и бавно се завърта в костта. След  това с помощта на специален ултразвуков уред се измерва първичната стабилност (колко здраво е завъртян в костта) и се взема решение дали да се зашие под венеца, или да се постави сулкусформер и по този начин да се спести втората оперативна интервенция по разкриването му. Този етап обикновено отнема 15 – 20 минути.

Третият етап е зашиването. Той  е последният етап и има за цел да покрие импланта и да осигури безпрепятственото му заздравяване. Това се прави със специални изключително тънки микроконци, използвани също и при очни операции. По този начин се постига плътно затваряне на раната и се осигурява безпрепятствено оздравяване. Този етап отнема обикновено около 10 минути.

Процедурата по поставяне на единичен имплант е изключително кратка – понякога отнема по-малко време, отколкото за направата на дълбок кариес. Средно необходимият престой в кабинета е около 40 мин. до 1 час. Когато се поставят 2 импланта един до друг, времето отново е около час. Когато имплантите за в 2 различни зони, например горна и долна челюст, тогава времето, необходимо за поставянето е около 1 час и 30 мин. При поставянето на 6 и повече импланта е необходимо средно около 3 часа за завършване на процедурата.

Поставянето на зъбен имплант е микрохирургична процедура и възстановителният период е лек. Пациентите са напълно работоспособни след такава манипулация. Обикновенно след операцията съветваме пациентът да изпие 1 обезболяващо преди да го е пуснала упойката. По този начин при някои пациенти няма никакви болкови усещания след поставянето на импланта, а при други те са минимални. Наличието на сериозна болка след имплантиране говори за проблем или много груба манипулация.
До 3-тия ден след операцията, но само при някои от пациентите, може да се появи и оток на бузата в областта на импланта, който от 4-ти ден нататък започва да спада и до 7 – 10-ти ден е напълно изчезнал. Препоръчва се контролен преглед на деня след имплантирането, за да се види състоянието на конците и при нужда да се поставят допълнителни шевове. На пациентите след поставяне на имплант се дават специални писменни инструкции, касаещи миенето на зъбите, пазенето на оперативната рана и действия, подпомагащи правилното и бързо заздравяване.

След имплантиране са възможни два вида усложнения – ранни и късни.
Ранните в повечето случаи са свързани с недобро планиране (без 3D) и невнимателно поставяне на имплантите. Те представляват засягане на определни анатомични обекти в челюстта, какъвто е нервът, осигуряващ сетивните усещания в долната челюст. Възможни са и ранни възпалитени усложнения при пациенти, които не спазват инструкциите след имплантиране, не приемат изписаните антибиотици, пушат или неглижират инструкциите за орална хигиена.
Късните усложнения след имплантиране обикновено са свързани със счупване на импланта или периимплантит.
Счупването на имплант е рядко явление. Обикновено се наблюдава при ниския и средния клас импланти, където не се използват висок клас титаниеви сплави. Може да се наблюдава и при високия клас при неправилно планиране на протетичната конструкция. По-честото късно усложнение след имплантиране е развититето на периимплантит. То представлява инфектиране и стопяване на околоимплантната кост, водещо до разклащането и падането на импланта – аналогично на пародонтита.
Периимплантитът е бактериално обусловено заболяване около имплантите. Той може да се развие както в ранната предпротетична фаза (преди да е поставена короната върху импланта) вследствие на инфектиране на повърхността на импланта, така и във фазата след протезиране вследствие на задържане на плака. Задържането на плака в следпротетичния етап може да се дължи на недобра изработка на протезните конструкции (наличие на ръбчета) или непочистване от страна на пациента.  Специфичното при периимплантита е, че веднъж възникнал, се лекува и повлиява много трудно и затова е най-честата причина за загубата на импланти.

Как точно се случва процеса на периимплантит?
При наличието на непочистена зъбна плака в областта около имплантната корона се получава възпаление на венеца вследствие на бактериите, съдържащи се в плаката. А както е известно, венецът е основната структура, която защитава импланта от вредните фактори на устната кухина. Когато венецът е възпален, се получава навлизане на бактерии към самия имплант. Ако се почисти добре около короната, това възпаление се овладява, венецът се възстановява и няма последствия. Ако обаче пациентът продължи да не почиства, възпалението прогресира и се прехвърля върху костта. Това води до стопяване на костта и оголване на началната част на импланта. Както знаем, повърхността на импланта е микронаграпавена, за да бъде възможно прикрепянето на костните клетки върху повърхността му. Тези микрограпавини са изключителни подходящи за задържане на бактерии и веднъж инфектирана, повърхността на импланта няма как лесно да бъде почистена. Оттук нататък загубата на импланта в по-кратък или по–дълъг срок е сигурна. В началните стадии на периимплантит инфектираната повърхност е малка и с помощта на силни антибиотици, специално почистване и покриване на импланта с костозаместител и затваряне отново под венеца е възможно процеса да се овладее и имплантът да се спаси.
В заключение: Периимплантитът, а не отхвърлянето е основната причина за проблеми с имплантите и основно се дължи на недобра хигиена.

Основното противопоказание за имплантологично лечение е лошата хигиена. Както беше описано по–горе тя води до развитието на периимплантит (грешно наричан отхвърляне на импланта). Пациентите, желаещи поставяне на импланти, трябва да знаят, че перфектното почистване на конструкциите е изцяло тяхна лична отговорност и задължение. При пациенти с недобро почистване успеваемостта на лечението е по-ниска отколкото при пациенти с добра хигиена.

Другото сериозно противопоказание за имплантологично лечение е тютюнопушенето. Само по себе си пушенето не вреди на импланта, но много сериозно вреди на венеца, а както знаем той е основната защита на костта и импланта. При пушачи, вследствие на цигарения дим, се наблюдава свиване на микрокръвоносните съдове на венеца и нарушаване на кръвоснабдяването. Това води до силно намаляване на защитните му способности и той не може да се противопостави на бактериалното навлизане. Следователно пушачите са много предразположени към развитието на периимплантит и в двата периода от имплантологичното лечение. В първите 4 – 5 дни непосредствено след поставянето на импланта е желателно да не се пуши, защото цигареният дим изсушава ръбовете на оперативната рана, намалява кръвотока в зоната и по този начи забавя оздравителния процес на венеца. Това води до висок риск на инфектиране на импланта. В дългосрочен период  тютюнопушенето се явява сериозен проблем, когато е комбинирано с лоша хигиена. Това е така поради факта, че натрупаната плака е резервоар за бактерии, а пушенето пречи на организма да се защитава от тях. При пушачи с отлична хигиена успеваемоста е добра. Това се дължи на факта, че микробното число е ниско, венците са спокойни и може да бъде проведено имплантологично лечение.

При пациентите с диабет отново са сериозно намалени защитните сили на организма, а и тези на венеца и той е податлив на възпаление. Оздравителните процеси са бавни и трудни и имплантите са с повишен риск от инфектиране и развитие на периимплантит поради бавното затваряне на раните. Все пак диабетът не е абсолютно противопоказание за имплантологично лечение. При по–леките случаи с перфектна хигиена, без тютюнопушене и много добър контрол на кръвната захар, чиито стойности да не надминават 7, би могло да се проведе имплантологично лечение.

Остеопорозата не е директно противопоказание за поставяне на зъбни импланти. Според някои клинични изследвания успеваемостта е еднаква при пациенти със и без остеопороза. Трябва обаче да се подхожда с определено внимание при планирането и извършването на лечение на такива пациенти поради по-чупливата костна структура. Добре е да се предвидят малко по-дълги периоди на остеоинтеграция, постепенно натоварване, внимание при създаването на остеотомията и при поставянето на импланта. При пациентите с остеопороза е препоръчително имплантите да са равномерно разпределени в челюстта и повече на брой, за да се осигури равномерно разпределение на дъвкателното натоварване по цялата челюст. Пациентите с доказана остеопороза на челюстите следва да избягват „Всичко върху 4 импланта“, но вариантите върху 6 или дори 8 са благоприятни поради липсата на висящи тела.

ул. „Райко Алексиев" №4, София, България

Запазете час

Запазете час

0889 81 41 33