*Изваждането на счупени инструменти в дентална клиника Ралев се извършва под кофердам с помощта на специален ендодонтски микроскоп осигуряващ добра видимост и до най-дълбоко счупените инструменти.
Счупването на връхчетата на инструментите, използвани за вадене на нерви от каналите на зъбите, е често срещано усложнение при кореново лечение. То се получава поради 2 основни причини:
Първата е умора на материала, от който са изработени инструментите – получава се при многократната им употреба.
Втората причина са трудните и криви коренови канали на някои зъби – те са тесни, твърди и криви в долната 1/3
Обикновено пациентите са силно стресирани от факта, че имат счупен инструмент в канала на зъба им. Това притеснение обаче е напълно ненужно, тъй като инструментите, с които се работи в кореновите канали, сами по себе си не представляват проблем да останат там. Те не предизвикват алергии, не се откриват от металдетекторите на летищата, не предизвикват възпаление, материала, от който са изработени не оказва вредно въздействие върху организма на човек. Проблемът всъщност идва от недостъпната и необработена част от кореновия канал около и под инструмента.
При такава ситуация имаме 3 основни метода на действие:
Първият вариант – Оставя се инструментът там където е и се завършва кореновото лечение без допълнителни манипулации. Този вариант се използва в много малко ситуации основно когато сме сигурни, че в кореновия канал и околозъбно няма инфекция. Такива например са случаите, когато зъбът е жив, не е предизвиквал болки и оплаквания, но поради голям кариес се наложи умъртвяване. Тогава в кореновите канали няма инфекция и при екзактна стерилна работа под кофердам няма проблем инструментът да остане там. Другият често срещан момент, когато се случва счупване на инструмент и можем да си позволим да го оставим в канала, е в крайният етап при запълването му. Тогава каналът на зъба е почистен и дезинфекциран, а инструментът, който се чупи е каналопълнителят, с който пълним. Той остава включен в пълнежа на зъба по аналогия с гутаперковите щифтове, които се влагат при стандартно запълване на кореновите канали. Този вариант се прилага единствено и само когато сме напълно сигурни в чистотата и стерилността на канала, като канала се запълва с каналопълнежна паста, която може лесно да се премахне от него. Задължително такива коренови канали се проследяват на рентгенови снимки на 3, 6 и 12 месеца след лечението. Ако няма признаци на възпаление и оплаквания, лечението на зъба се счита за завършено – имаме пълна функция при липса на клинични или рентгенови проблеми. Ако обаче видим признаци на възпаление, то тогава е необходимо да пристъпим към следващите два варианта – изваждане на счупения инструмент или байпасиране.
Втори вариант – Изваждане на счупен инструмент. Този вариант е широко известен сред пациентите и се дължи на страха им от останалия в кореновия канал фрагмент и мисълта, че той може да причини загуба на зъба им. Има множество начини за изваждане на счупен инструмент от зъба на пациента, като при почти всички от тях е необходимо увеличение, за да можем да виждаме инструмента докато правим опити за изваждането му. Това увеличение се осигурява от микроскопи или специални увеличнителни очила с лупи според индивидуалните 
предпочитания на стоматолога. Изваждането на счупен инструмент се осъществява чрез специални ултразвукови пили, с които се разширява кореновия канал около и над него до разхлабването му от стената на канала. След което, чрез специални микроинструменти, подобни на каубойско ласо се захваща инструмента и се прави опит за изваждане. Ако опитът е неуспешен и инструментът не излиза, се продължава с разширяване на канала около него и повторни опити за изваждане. Обикновено ние опитваме изваждането на инструменти, счупени в прави коренови канали и такива, намиращи се в горната или средната трета на канала. Това са инструменти, до които можем лесно да си осигурим видимост и достъп без да отнемаме много от твърдите зъбни тъкани на корена на зъба. Изваждането на счупен инструмент от кореновия канал на зъба не трябва 
да се прави на всяка цена, особено при инструментите, счупени в долната 1/3 на канала или при криви коренови канали. При едно такова героично изваждане на инструмент рискуваме да отнемем много от стените на кореновия канал, като ги изтъним прекомерно и по този начин да отслабим зъба и в последствие пациентът да го загуби, заради фрактура на корена при дъвчене. Ако все пак имаме възпаление и счупеният инструмент ни пречи да достигнем необработената част от канала, но изваждането му е рисково (при тънки и криви коренови канали, в които нямаме добра видимост), трябва да измислим друг начин за справяне с проблема.
Третият вариант за справяне със счупен инструмент е неговото 
байпасиране. Това означава да го заобиколим и да преминем покрай него. По този начин ние успяваме да обработим частта от кореновия канал, намираща се под инструмента, и да го запълним до долу, а самия инструмент остава вграден в стената на канала като част от зъба и не предизвиква проблеми. По този начин успяваме едновременно да запазим стените на кореновия канал без да ги отслабваме и елиминираме риска от незапълнената част от кореновия канал. Байпасирането се извършва с помощта на изключително фини инструменти с диаметър на върха от 0.06 до 0.1 мм, чрез които се проправя път покрай счупения инструмент до цялостното преминаване покрай него и достигане до оригиналния канал. Тази процедура се прави изключително и само ръчно, като се разчита на усета на стоматолога. Използването на увеличение би помогнало, но не е задължително при байпасирането. Другото специфично за байпасирането е, че то отнема доста време, понякога може да се наложат няколко посещения за да се премине покрай счупения инструмент. Има пациенти, при които след байпасиране на инструмента успяваме и да го извадим от кореновия канал. В този случай сме максимално микроинвазивни и сме успели да направим максимума за зъба.
Има зъби, при които тези 3 метода не дават резултат – не успяваме да извадим или байпасираме инструмента и има налично възпаление. Тогава има други начини за справяне с проблема – те са микрохирургични. При тях се премахва само връхчето на корена, където е счупен инструментът или целият корен и се почиства възпалението около него под визуален контрол. Тези методи макар и хирургични при определени зъби дават по-трайното и по-бързо и лесно справяне с проблема и се наричат апикалана остеотомия и хемисекция (прочети повече…)
