Изработване на мост върху стъклена опора

Запишете си час: 0889 81 41 33

Адрес: София, ул. Райко Алексиев №4

Зъбно изтриване

Зъбното изтриване, наречено още зъбна абразия е нормален физиологичен процес, развиващ се през целия живот на човек. То е незначително и в по-млада възраст зависи от вида на използваната храна и от начина на дъвчене. При по-твърда храна и по-продължително и силно дъвчене се наблюдава повишена изтриваемост, но все пак в рамките на нормалното. В някой случай обаче при по-ниска минерализация на зъбите, зъбна флуороза, наличие на бруксизъм (нощно стискане и сърцане със зъби), нервно напрежение нормалното изтриване на зъбите се превръща в патологичен процес, който води до загуба на голямо количество от твърдите тъкани на зъба (зъбна абразия).

Научно доказано е, че горните и долните зъби в човешката уста се допират в точно определени точки, наречени артикулационни контакти. В момента след израстване на постоянните зъби, те са много малки по размер и с течение на времето вследствие на нормалното изтриване се разширяват.
При процес на патологично зъбно изтриване контактните точки много бързо се превръщат от точки в цели повърхности, които могат да имат диаметър от 5 до 10 мм. Най-напред от зъбното изтриване се засяга емайла в контактните точки, които са разположени по склоновете и върховете на зъбните туберкули. С течение на времето се изтрива целият емайл и се открива дентина, който също започва да се изтрива и то по-бързо от емайла поради по-малката си твърдост. Така след време туберкулите на кътниците и предкътниците се изтриват и стават плоски.
Засягат се също и резците- короните им се скъсяват, което смущава отхапването и има неестетичен вид. Зъбното изтриване, като физиологичен процес протича бавно без изявени оплаквания, като патологичен процес обаче то се развива бързо и преминава през няколко степени – от изтриване на отделни туберкули до напълно изтрит дентин и достигане до нерва на зъба, а в изключително тежки случаи и до изтривне на целият зъб.
В резултат на зъбното изтриване се повлиява също и лицевият облик на човек-наблюдава се снижаване на долната трета на лицето. Развиват се и промени в долночелюстната става, които се характеризират с щракания и болка. В процеса на изтриване след като се преодолее емайла се появява чуствителност към термични (топло,студено) и химични дразнители. Характерна особеност е, че по дъвкателните повърхности на изтритите зъби не се развива кариес, което се дължи на непрекъснатото отлагане на вторичен дентин и изчезването на местата, в които може да се натрупа зъбна плака. Често пъти изтритите зъбни коронки образуват остри ръбове, които могат да травмират езика и бузите по време на дъвчене.

Освен по дъвкателните повърхности изтриване на зъбите може да се наблюдава и по страничните (откъм бузата) повърхности. Това изтриване се нарича клиновиден дефект и не се получава по естествен път, а е в резултат на външни прчинители.
Роля в образуването на клиновидните дефекти имат използването на твърда четка, неправилни хоризонтални движения и абразивни пасти за зъби (избелващите пасти). Клиновидният дефект представлява вдлъбнатина на границата между зъба и венеца (зъбната шийка) с гладка и полирана повърхност и нормална твърдост. В напреднал стадий придобива жълто оцветяване. Засягат се най-често резците, кучешките зъби и някой предкътници. В повечето случай в областта на клиновидния дефект се наблюдават слаби болки при докосване или чуствителност от топло и студено.
При началните форми на зъбно изтриване се прилагат флуорни лакове и гелове, които намаляват чуствителността и заздравяват емайла (прочети повече…). Променя се техниката на миене на зъбите като се избягват хоризонталните движения и се подменя четката за зъби (прочети повече…). При напредналите стадий на зъбното изтриване се правят композтни възстановявания, керамични инлей (прочети повече…) или металокерамични корони (прочети повече…) в зависимост от степента на напредване на процеса.