Изработване на мост върху стъклена опора

Запишете си час: 0889 81 41 33

Адрес: София, ул. Райко Алексиев №4

Поставяне на импланти

Поставянето на импланти е един от най-сериозните и иновативни лечебни методи в съвременната дентална медицина. Този лечебен метод навлиза широко в практиката, което се дължи на изключителната функционалност и удобство за пациента. Зъбните импланти могат да се сравнят с естествените зъби по дъвкателна ефективност, естетика и нужда от грижи. Грижата за един имплант не е по-различна от грижата за естествените зъби. Това обуславя и голямата продължителност на престоя на имплантите в устната кухина, ако са правилно поставени и протезните конструкции изработени върху тях са добре планирани.

Имплантите представляват конични или цилиндрични тела, които наподобяват винт. Те изпълняват ролята на корен на зъба и са изработени от специални биоиндиферентни титаниеви сплави. Така изработените импланти се задържат в костта благодарение на резбата, която имат. Костта прораства в нея и се закрепва към повърхността на импланта.

Този процес е наречен остеоинтеграция и е ключов за задържане на импланта в костта. Той е много сложен, защото се смята, че костните клетки се захващат за различни микрограпавини по повърхността на импланта. Затова титановата сплав по имплантните повърхности е обработена по специален начин, за да се получат грапавини с точно определена стуктура и размери, за които да се остеоинтегрират костните клетки.

При класическите конусовидни импланти след като е завършил процеса на остеоинтегране и импланта е разположен здраво в костта се преминава към поставянето на зъбното пънче (абътмънт, надстройка). То се завива със специален винт за импланта и за разлика от импланта, който е дълбоко в костта зъбното пънче се показва над венеца. Върху него се изработва надимплантната корона по метода за изработване на стандартни корони (прочети повече…). Така изработената корона може да бъде два вида – циментираща се върху надстройката или завиваща се върху надстройката. Предимство на завиващите се надимплантни корони и мостове е, че те могат през определен период от време да се свалят и почистват.

Процедурата по поставяне на импланти не е сложна, но точното планиране на местата им е от ключово значение за здравината и дълготрайността на възстановяването. Преди поставянето на импланти е необходимо да се проведат някои специфични изследвания, с които да се потвърди, че пациента е подходящ за поставяне на импланти. Противопоказания за имплантиране са диабет, активно тютюнопушене, алкохолизъм, други общи и психически заболявания. Най-важното изследване обаче е рентгеновото изследване на наличната кост. Още в първото посещение е добре да има панорамна рентгенова снимка, с която ориентировъчно да се прецени има ли достатъчно количество челюстна кост за поставяне на имплант.
След това се прави комютърна томография или 3D томография на челюстните кости, на които се вижда с изключително голяма точност състоянието и количеството на костта. Така по наличната томография се определя броя, положението, посоката на поставяне и големината на имплантите. Чрез нея се ориентираме и за положението на важни структури в лицево челюстната област каквито са максиларния (горночелюстният) синус и канала, в който минава долночелюстният нерв.

Едва след като са проведени всички изследвания и имплантологичното лечение е изцяло планирано се пристъпва към процедурата по поставяне на импланта. Тя има продължителност около 30 – 40 минути за единичен имплант и до 2 часа при повече импланти. Извършва се на стоматологичният стол чрез микрохирургична операция.

Поставя се локална упойка подобна на тази използвана при вадене на зъб. Процедурата е безболезнена и единствено може да се усеща дискомфорт няколко дни след имплантирането. Поставянето на имплант започва с малък разрез на лигавицата и повдигането и във вид на ламбо, докато се открие костта. След това със специални фрези с различни размери се пробива дупка в костта съответстваща на размерите на импланта (дебелина и дължина). След като е пробито леглото за импланта, той се завинтва в него с помощта на тресчотка. Така поставеният имплант се покрива с лигавицата и тя се зашива. Това е така нареченото закрито имплантиране, при което импланта се оставя около 6 месеца да се остеоинтегрира в костта без да се натоварва. През това време се изработва временна конструкция от гласфибровлакна (прочети повече…) или временна протеза.

След като изминат шест месеца временните конструкции се отстраняват и чрез съвсем малка оперативна намеса се откриват имплантите, които вече са здраво остеоинтегрирани. Върху така откритите импланти се поставят надстройките (зъбни пънчета, абътманти), след което се взимат отпечатъци и се изработват постоянните конструкции.

Има и друг метод, при който имплантите се поставят веднага след изваждането на зъба в освободеното място от корена на изваденият зъб. Този тип поставяне на импланти се нарича имедиатно имплантиране и при него е необходимо поставяне на костозаместител за уплътняване на костната алвеола около импланта. В някой случай надимплантните корони могат да се поставят веднага след поставяне на импланта без да се изчака неговата остеоинтеграция. Това е така нареченото имедиатно натоварване. Неговите положителни черти са, че веднага се възстановява липсващият зъб или зъби, но има по-голям риск от неуспех при имплантирането.

Успеваемостта на имплантното лечение е около 95-96 %, а в някой случай и до 98 %. То много зависи и от грижата на пациента за неговите импланти – редовно почистване и контролни прегледи през 3 месеца, премахване на вредните навици като тютюнопушене и алкохолизъм. При правилно лечение и грижа от страна на пациента имплантите могат да издържат много години. Описани са случай на импланти издържали в костта 15 – 20 години.

Имплантите могат да се използват за възстановяване на един липсващ зъб, а също и за изработване на зъбни мостове и дори за цели зъбни дъги в горна и долна челюст. Друго приложение на имплантите е за задържане на цели протези особено в долна челюст.

Така с поставянето на 4 импланта в долна челюст може да се осигури задържането на цяла плакова протеза дори при изцяло стопена алвеоларна кост и така да се осигури комфорт при хранене на пациента.

Имплантологичното лечение е най-съвременния и продуктивен метод за лечение на липсата на зъби, което се дължи на множеството предимства, сред които са удобство, естетичност, запазване на съседните зъби, предпазване на костта от резорбция и осигуряване на качество на живот и правилно и пълноценно хранене. Единственият недостатък е високата цена на този тип лечение, което е обусловено от високото качество на марковите имплантни системи и от необходимостта за висока квалификация на лекаря по дентална медицина осъществяващ лечение с импланти.